Решение № 114 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2014 г.

ВАСVII отделение06.01.2015 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 33 от 18.02.2014 г. постановено по адм. дело № 353 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 114 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Мастра БГ" АД срещу решение № 33 от 18.02.2014 г. постановено по адм. дело № 353 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е частично необосновано, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - Кметът на община Дупница не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Видно от данните по делото "Мастра БГ" АД е оспорило пред Административен съд - Кюстендил акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) за данък недвижими имоти № 201 от 21.06.2012 г. издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община Дупница, с който на основание чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ по отношение на "Мастра БГ" АД е определен размер на данък върху недвижими имоти за периода от 2007 г. до 2011 г., ведно със съответните лихви за забава към 21.06.2012 г., в размер общо на 24 302,65 лв. По жалбата е било образувано адм. дело № 223 по описа за 2012 г. на АС - Кюстендил, приключило с решение № 77 от 19.04.2013 г., с което е обявена нищожността на отказа на кмета на община Дупница да отмени АУПОВ, обективиран с писмо изх. № 26-00-1298/1/ от 2.08.2012 г. С решение № 13484 от 16.10.2013 г. постановено по адм. дело № 9653 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение решението е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. След постановяване на решението на ВАС в АС - Кюстендил е образувано адм. дело № 353 по описа за 2013 г., приключило с обжалваното в настоящето производство решение. При новото разглеждане на делото, с определение от 21.10.2013 г. първоинстанционният съд служебно е конституирал страните по делото. Като ответник е конституиран кметът на община Дупница. Той е бил призоваван и е участвал като страна в производството пред първоинстанционния съд. С обжалваното решение № 33 от 18.02.2014 г. АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на "Мастра БГ" АД срещу процесния АУПОВ. Видно от мотивите на решението, съдът е посочил, че решаващ орган, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК е началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Дупница. Посочената констатация обаче, не е намерила обективен израз в извършените от съда процесуални действия в хода на производството. Съдебното производство се е развило между "Мастра БГ" АД и кмета на община Дупница. Решението е постановено по отношение на тези страни, на които е изпратено и съобщение за постановяването му. Видно от чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ, при обжалването на АУПОВ, установяващ задължения за заплащане на такса битови отпадъци, е приложим реда по ДОПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП) се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК означава, че самият АУПОВ подлежи на обжалване пред съда, а не актът на горестоящия административен орган, с който той е потвърден/мълчаливо потвърден. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК регламентиращ специални правила при обжалването пред съд, ответник в съдебното производство е решаващият орган. В конкретния случай, видно от съдържащата се по делото заповед № 1243 от 21.06.2012 г. на кмета на община Дупница, правомощията на териториален директор на НАП в общината се упражняват от началника на отдел "Местни данъци и такси и административни дейности" при община Дупница, мълчаливо потвърдил АУПОВ. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник кмета на община Дупница, а не началника на отдел "Местни данъци и такси и административни дейности" при община Дупница. Последният не е участвал в съдебното производство по оспорването на АУПОВ. Обжалваното решение е постановено при участието на ненадлежна страна, поради което се явява процесуално недопустимо. Касационен довод за недопустимост на решението не е направен в жалбата, но, съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 от АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Решението следва да се обезсили, а делото - да се върне на АС - Кюстендил за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране на страните и провеждане на съдебноадминистративното производство с участието на надлежните страни. При липса на промяна на определените със заповед № 1243 от 21.06.2012 г. на кмета на община Дупница органи по приходите, като ответник в първоинстанционното производство следва да се конституира началникът на отдел "Местни данъци и такси и административни дейности" при община Дупница. Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не следва да извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и да се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

7