Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1488/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] срещу определение № 510 от 17. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е изменено решение № 1420 от 13. 06. 2019 г. по същото въззивно дело в частта за разноските, като ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. С. Ч. сумата от 19 908 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38, ал. 1 ЗА за производството пред Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение на адвокат Ч., тъй като въззивната жалба на ищците е отхвърлена и не са представени доказателства ищците да са договаряли с посочения адвокат да ги представлява по въззивната жалба на застрахователя. Ответникът по частната касационна жалба адвокат С. Ч. в качеството на процесуален представител на Б. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В., С. Й. В., Р. З. В., С. Б. В., В. Б. В., Н. Б. К., В. Б. В., Х. Б. В., Ч. Б. В., Ф. Б. В., М. Б. В., В. Й. В., С. Й. В., Б. А. В., Р. А. В., С. А. В., М. М. Ш. и В. М. Ш. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Производството по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на ответника-застраховател и на ищците, като частният жалбоподател – ответник е обжалвал първоинстанционното решение в частите, в които са уважени предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), а ищците са обжалвали първоинстанционния акт в частите, с които са отхвърлени искове им с посоченото правно основание. С въззивното решение първоинстанционният акт е отменен в частите, с които предявените от Б. Й. В., Й. Й. В., Ж. Й. В. и С. Й. В. са уважени за сумата над 100 000 лв. до 130 000 лв. за първите двама и до 140 000 лв. за последните две и вместо него е постановено друго за отхвърляне на претенциите на посочените ищци в тези части. В останалите му обжалвани от страните части първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е преценил, че съобразно отхвърлената част от исковете разноски се дължат само на ответника-застраховател и с решението е присъдил на същия сумата от 5 992, 57 лв. разноски за въззивното производство. С молба, подадена в срока по чл. 248 ГПК, адвокат Ч. в качеството му на пълномощник на ищците, е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение с оглед защитата на ищците по въззивната жалба на застрахователя и частичното отхвърляне на тази жалба. За да осъди застрахователя да заплати на адвокат С. Ч. адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38 ЗА след уважаване на искането по чл. 248 ГПК, въззивният съд е съобразил, че въззивните жалби на ищците не са уважени, но жалбата на ответника-застраховател е уважена само частично и съответно на представлявалия ги адвокат по договор за предоставяне на безплатна защита по реда на ал. 1 от чл. 38 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. Във въззивното производство страните имат право на разноски като обжалваемият интерес за всяка тях се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която страната се защитава. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно на процесуалния й представител по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая въззивният съд не е уважил въззивната жалба на ищците, но същевременно частично е отхвърлил въззивната жалба на ответника- застраховател и е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са уважени до сумата от 100 000 лв. С оглед осъществената защита по жалбата на застрахователя от страна на ответниците по нея-ищци чрез депозиране на отговор на жалбата и участие в откритото заседание пред въззивния съд и договореното предоставянето на безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищците от пълномощника им адвокат Ч., регистриран по ЗДДС, на последния следва да бъде присъдена с оглед обжалваемия интерес и отхвърлянето на въззивната жалба на застрахователя общата сума от 19 908 лв. /по 3318 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС по всеки от исковете на първоначалните ищци на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. По повод доводите на частния жалбоподател следва да се изтъкне, че в договора за правна помощ и съдействие, сключен между ищците и посочения адвокат-пълномощник, изрично е уговорено, че процесуалният представител ще ги защитава безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА пред всички инстанции, както и по въззивното дело. Частният жалбоподател не оспорва осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за сключването на договор между ищците и адвокат Ч. при тези условия. По изложените съображения, като е счел, че е налице основание по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските с осъждане на ЗД „Бул инс“ АД да заплати на адвокат С. Ч. адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер на 19 908 лв. за въззивното производство, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение