Определение № 565 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. срещу решение на СГС, с което са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал.1, т1, 2 и 3 от КТ. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът твърди, че бил работил по трудов договор при УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД на длъжност „зам.директор медицински дейности“, но бил незаконно уволнен по чл. 328, ал.2 КТ, тъй като не били налице условията на тази норма. Оспорва връчването на заповедта за уволнение и твърди, че бил в отпуск по болест. Други фактически твърдения за незаконност на уволнението не са направени в исковата молба. В срока за отговор работодателят е възразил, че заповедта била връчена при отказ да се получи, а болничният лист бил отменен. С решението си СРС приема, че заповедта за уволнение била незаконна по следните причини: не била връчена надлежно, т.к. такъв способ за връчване не бил предвиден в закона; ответникът не бил доказал, че ищецът заемал ръководна длъжност; в новия договор за управление не била поставена конкретна бизнес задача. Във въззивната жалба работодателят е въвел следните основания за обжалване: прекратяването на трудовия договор било извършено с писмена заповед, която ищецът отказал да получи; ищецът бил изпълнявал длъжността „зам.директор“, което било ръководна длъжност; без значение за фактическия състав на уволнение било дали новият договор за управление е сключен със същия управител или с друго лице, както и дали била възложена нова бизнес задача. С решението си СГС е приел, че писмената заповед е връчена при отказ да се получи, налице било връчване и прекратяване на трудовия договор; ищецът бил заемал ръководна длъжност, тъй като изпълнявал длъжността „зам.директор“; сключен бил нов договор за управление и прекратяването настъпило в 9- месечния срок след сключването на новия договор за управление, като без значение било, че новият договор за управление бил сключен със стария управител, както и без значение за фактическия състав на чл. 328, ал.2 КТ било поставянето на бизнес задача в договора за управление. В касационната жалба са въведени следните основания за обжалване: пропуснат бил срокът по чл. 328, ал.2 КТ, тъй като новият управител бил старият управител на дружеството; представянето на новия договор за управление било недобросъвестно упражняване на права; заповедта за уволнение не била надлежно връчена. В изложението се формулират следните въпроси: Връчването на писмена заповед за уволнение, получена при отказ, прекратява ли трудовото правоотношение? Когато се сключва нов договор за управление със стария управител, налице ли е хипотезата на чл. 328, ал.2 КТ? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е обуславящ, защото когато заповедта за уволнение не е връчена, то трудовото правоотношение не е прекратено и работникът или служителят няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 344 КТ. Освен това връчването на заповедта за уволнение при отказ да се получи е надлежно връчване, защото работникът или служителят недобросъвестно е попречил на сбъдването на условието, доколкото прекратяването на договора е поставено под условие- връчване на писмена заповед за уволнение. Налице е хипотезата на чл. 25 ЗЗД и освен това този извод, че заповедта е връчена, съответства на принципа, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Вторият въпрос също така не е обуславящ за изхода на делото, тъй като отговорът на този въпрос няма значение, доколкото съдът е ограничен при проверката на законността на уволнението само от въведените фактически основания в исковата молба. Правото да се иска отмяна на заповед за уволнение е потестативно право и ищецът е длъжен в исковата молба да въведе всички правопораждащи факти. При иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ това са фактите, което според ищеца опорочават заповедта за уволнение. Това задължение е императивно, доколкото в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ законът определя 2- месечен срок за предявяване на иска. В случая в 2- месечния срок от прекратяването на трудовия договор ищецът е въвел само две фактически основания за незаконност на уволнението- че не била връчена заповедта за уволнение и че бил в отпуск по болест. Други фактически основания не са въведени. Заповедта за уволнение не е оспорена затова, че договорът за управление бил сключен със стария управител, поради което този въпрос е останал извън предмета на делото и предмета на доказване. Освен това целта на нормата на чл. 328, ал.2 КТ е да се даде възможност на управителя във връзка със сключения нов договор за управление да си избере екип, чрез който да изпълнява сключения нов договор. За постигането на тази цел няма значение дали управителят е нов или стар, а от значение е възможността, която законът дава на управителя да си избере екип, чрез който да изпълнява новия договор за управление. Логиката на закона е, че от значение е сключването на нов договор за управление и това е релевантния юридически факт, като е без значение дали управителят който ще си избира екип е нов или е стария управител. При всички положения старият управител, когато сключва нов договор за управление, има право да си избере екип за изпълнението на новия договор. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО