Определение № 165 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2014 г.

Н. В. И. е подала „въззивна жалба” № 1043716 от 21.11.2012г. против решение от 27.02.2012г. по гр.д.№ 55665/2010г. на Софийски РС, с което е уважен частично предявеният от [фирма] иск по чл. 422 ГПК против нея за сумата 2215,60 лв. за периода м. 04.2007г. – м. 04.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 459 лв., като за разликата до 4377 иска е отхвърлен. В хода на това производство ответницата Н. И. не е намерена на адреса по постоянната си адресна регистрация и й е назначен особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Назначеният особен представител е получил препис от постановеното решение на 20.04.2012г. Н. И. е подала въззивнна жалба на 21.11.2012г., в която излага оплаквания против решението, касаещи неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението, твърди недоказаност на иска. Във въззивната жалба не са изложени съображения за това, че е била лишена от участие в производството, или че не е била надлежно представлявана. Съдът е оставил жалбата без движение за уточнение дали иска възстановяване на срока за обжалване, или отмяна на влязлото в сила решение. С молба от 11.02.2013г. тя е заявила, че иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което с определение от 07.06.2013г. делото е изпратено от СГС на ВКС по компетентност. С разпореждане № 240 от 20.06.2013г. на председател на отделение е констатирана нередовност на молбата, тъй като не е посочено основание по чл. 303, ал.1 ГПК, поради което делото е върнато за даване на указания. С разпореждане от 25.06.2013г. до молителката са дадени указания, съобразно разпореждането на ВКС, за които тя се е подписала, че е известена на 03.07.2013г. На същия ден е постъпила молба от Н. И. И., в която заявява, че решението е влязло в сила без да й бъде предоставена възможност да го обжалва и да се защитава. Заявява, че сама се е запознала с решението на 08.11.2012г. Така въпреки дадените указания и след подаване молбата от 03.07.2013г. молбата за отмяна е останала нередовна, тъй не е обосновано основание за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Молителката твърди единствено, че не е била надлежно уведомена, за да може да обжалва решението, но не е поискала /при изрични указания за това/ възстановяване на срока за обжалване. В уточнената молба изобщо липсват твърдения за нарушение на процесуалните правила в производството пред първата инстанция, обезпечаващи участието й при разглеждане на делото – не посочва да е живяла на друг адрес, или да е нарушена процедурата по чл. 47 ГПК. Затова съдът приема, че молбата е останала нередовна и поради това е недопустима, поради което на основание чл. 307, ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.