Решение № 1096 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2010 г.

Решение № 1096 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Веселинова Василева с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция гр. Плевен, ул. "Дойран", № 82, ет. 6, ап. 29, подадена чрез пълномощника адв. И. Иванов от ВТАК против решение № 220/25.05.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, VII състав, постановено по адм. д. № 948 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Василева срещу РА № 150900314/16.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Плевен в частта му, потвърдена с решение № 507/20.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 711 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 ГПК - игнорирал е факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, изопачени са доказателства, не са обсъдени доводи по съществото на спора. Безкритично и едностранчиво са приети твърденията на ответника по касация, неправилно е ценено заключението по СИЕ. По този начин съдът допуснал грешки при формиране на своето вътрешно убеждение. Съдът не посочил в решението си за кой период от време приема, че са укрити доходи и не са декларирани такива. Неправилно са обсъдени писмените доказателства и обясненията на Василева. Доходите на това лице са обложени в Ирландия. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в подробен писмен отговор. Според тях решението на АДмС - В. Търново е мотивирано, законосъобразно е разпределена доказателствената тежест между страните, решаващият съд е посочил спорните факти и доказателства по делото. Не са доказани оплакванията на жалбоподателката, че е разполагала с необходимите суми, в следствие на изцяло спестени разходи от работата в Ирландия. Не е доказано облагане на доходите в чуждата страна. Пледира чрез юрисконсулт Василева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата. Обсъдени са всички доказателства, за което са постановени ясни мотиви. Преведените суми по банкови сметки надхвърлят полученото като трудово възнаграждение. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е прието за установено следното: С оспорената част на ревизионния акт са определени данъчни основи за облагане за 2005 г. и за 2006 г. за доходи от трудови правоотношения от източник в страната, определен е данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 0,04 лв. и лихви в размер на 0,02 лв., определен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10904,09 лв. и лихви в размер на 2152,94 лева. На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК за преминаване към особения ред за облагане жалбоподателката е уведомена с № 10153 - 3/24.04.2009 г.. За резултата от ревизията е издаден РД, а оспореният РА е издаден след ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като приходната администрация е констатирала наличието на данни за укрити приходи или доходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. По време на ревизията е установено, че внесените по банковите сметки на Василева суми, надвишават придобитите от нея доходи в България и Ирландия, а други освен придобитите по трудови правоотношения доходи, жалбоподателката не е посочила. Поради липсата на доказателства за произхода на преведените над 76 000 евро е прието наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. От Василева са изискани декларация за средствата за закупуване на имотите, декларация за парични средства, вземания, задължения и техния произход към 01.01.2005 г. и документи, доказващи наличие на същите, документи за доходи с източник чужбина и други. В подадените две декларации от жалбоподателката, (л. 998 и л. 1001), не е посочено, че тя има налични средства към 01.01.2005 г. и какъв е произходът им. За 2005 г., 2006 г., 2007 г. жалбоподателката е подала три броя декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК с приложени към тях копия на договори за банков кредит, писмени обяснения, в които е записано, че доходите от 2003 г. до момента на подаване на декларацията се облагат в Ирландия. Данъчната администрация на Ирландия обаче е уведомила НАП (л. 954), че в чуждата страна Василева не е подавала ГДД, посочено е какви са били нейните доходи за отделните години и кои са работодатели. Няма данни лицето да е извършвало друга стопанска дейност в Ирландия, за което да е получавала други възнаграждения. Василева е декларирала, че е била в трудови правоотношения с двама търговци. Жалбоподателката е разведена, с един непълнолетен син. Твърденията на Василева в нотариално заверената й декларация (л. 9), че тя притежава спестени средства в размер на 28 000 лв., съхранявани в дома в България, са възприети за неотносими към спора. Жалбоподателката съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ е местно физическо лице, тъй като същата отговаря на два от четирите критерия - има постоянен адрес в България, центърът на жизнените й интереси също се намира тук. Заключението по ССчЕ не налага изводи за друг резултат по делото. Вещото лице Р. Борисова не е могло да обясни откъде са сумите и дали тези, получени от жалбоподателката в периода 2001 - 2005 г. имат друг източник. В този смисъл правилно е оспорването на юрисконсулт Калчев, според което на 10.03.06 г. в "Пиреос" са преведени още 9000 евро, а на 25.07.06 г. - 8 000 евро. Изброените от вещото лице преводи са по сметка в друга банка - ТБ "Алианц". Оплакването на касатора за необсъждане на доводи на страната и на събраните по делото доказателства, е неоснователно. Първоинстанционното решение е достатъчно подробно, съдържа мотиви на седем страници, по всички относими обстоятелства и доказателства. Съвпадението на констатациите от РА и на съдебните изводи, не означава липса на мотиви, нито пък изопачаване на фактите и обстоятелствата. Видно е, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, в следствие наличието на две от обстоятелствата - по ал. 1, т. 2 и т. 7. От Василева са изискани доказателства за наличните й средства към 01.01.05 г., но такива не са били представени. Отговорът на данъчната администрация на Ирландия съдържа информация за притежавана от жалбоподателката сметка, но не и за движението по нея, респективно за наличното салдо към цитираната дата. Представената по време на съдебното производство писмена декларация за средства в размер на 28 000 лева е частен документ, който би имал материална доказателствена сила само ако удостоверява неизгодни за лицето факти, което в случая не е така. Съгласно чл. 116, ал. 1 ДОПК, в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Доказателства в тази връзка не са представени. От информацията, изпратена от данъчната администрация на Ирландия е видно, че Василева не притежава недвижимо имущество в чуждата държава, живяла е в гр. Корк под наем от 05.06.2003 г. В информацията не е записано жалбоподателката да е бира изцяло на издръжка на работодателя си, респективно че не е заплащала разходи за наем и храна. Липсват доказателства за облагане доходите на Василева в Ирландия. Изложените в първоинстанционното решение мотиви за това, че жалбоподателката е местно лице едновременно на България и на Ирландия и за произтичащите от този факт данъчни задължения, изцяло се споделят от касационната инстанция. Що се отнася до това, че лицето не е било уведомено за да окаже необходимото съдействие, то същото е могло да представи изисканите документи и в последствие, което то не е направило. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 711 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение