Определение № 138 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5164613/10.10.2019 г. от Т. Л. Г., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 55331/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд.Молителката е направила искане за спиране по реда на чл.309 ГПК изпълнението на влязлото в сила решение. С разпореждане от 12.10.2020г. на същата са дадени указания за внасяне на обезпечение по реда на чл.282, ал.2, т.1 и т.2 ГПК вр.чл.309 ГПК. Разпореждането е връчено на страната на 09.11.2020г. Молителката не е представила доказателства за внасяне на определената гаранция.При това положение молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение следва да се отхвърли, а подадената частна жалба срещу разпореждането за определяне на паричната гаранция да се върне като недопустима.Съобразно приетото в ТР№2/2012г., ВКС, ОСГТК, определенията, с които ВКС се произнася по искане на жалбоподателя на спиране изпълнението на въззивното решение, не подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Това намира приложение и по отношение на исканията за спиране по реда на чл.309 ГПК на влезли в сила съдебни решения. Ето защо частната жалба следва да бъде върната като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение,