Определение № 436 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5912/2015 г.

Делото е образувано по молба на С. Я. З. „срещу определение № 111/30.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1813/2015 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение“. В молбата се поддържа, че определението, с което е потвърдено определение на друг тричленен състав на ВКС по чл. 274, ал. 4 ГПК, е неправилно, като се излагат съображения по материалноправния спор по делото. Страната е квалифицирала молбата си по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК и твърди наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото: удостоверение за данъчна оценка на имота, която е под 5000 лв. Противната страна С. И. Б., чрез адв. М. Г., е отговорила, че молбата е недопустима, като подадена за отмяна на съдебен акт, за който е неприложимо производството по чл. 303 и сл. ГПК; излага евентуално и съображения за неоснователност. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. Случаят не е такъв. Определението на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 1813/2015 г. е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С него тричленният състав на ВКС е потвърдил определение на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, постановено по ч.г.д. № 6978/2014 г., с което е върната като недопустима частна касационна жалба на С. З. против въззивно определение № 2672/27.10.2014 г. по ч.гр.д. № 1774/2004 г. на Бургаския окръжен съд и касационното производство е прекратено, на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК (въззивното определение е окончателно, защото е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв.). Определението по чл. 274, ал. 2 ГПК на ВКС, с което се потвърждава определение за връщане на частна касационна жалба като недопустима, не разрешава със сила на присъдено нещо материалноправен въпрос; по своите правни последици не може да бъде приравнено на съдебно решение. Следователно определението не може да бъде предмет на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Квалификацията, дадена от молителя – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не обвързва съда, а и не може да се отнесе към обосновката на молбата му за отмяна. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. С. Б. не е представила доказателства за сторени по делото съдебноделоводни разноски, поради което молбата й по чл. 78, ал. 3 ГПК е неоснователна. МОТИВИРАН от горното, съдът