Решение № 817 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2008 г.

Решение № 817 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Вангел Христов Френгов от гр. Петрич, изпратена по компетентност от Административен съд - Благоевград, срещу решение № 120 от 19.06.2008 г., постановено по адм. д. № 468 по описа за 2007 г. на Районен съд-Петрич. С обжалваното решение районният съд е оставил без уважение жалбата срещу решение № 2241 от 13.06.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" (ОСЗГ) - гр. Петрич. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се определи стойност на обезщетението в размер на 42 000 лв., така както е определено със заключението на вещото лице. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на съда страда от материална незаконосъобразност, поради това, че ОСЗГ-Петрич не е съобразила обжалваното решение с указанията на съда, дадени й с решение по адм. д. № 54 от 2000 г. по описа на Районен съд-Петрич, с което е отменено нейно предходно решение, а именно - съобразяването на стойността на обезщетението с пазарен аналог. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: За да остави без уважение жалбата, а правилното изписване на диспозитива е "отхвърля", районният съд е приел, че решението на ОСЗГ-Петрич, постановено с правно основание в чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ може да се обжалва единствено по отношение на стойността на дължимото обезщетение. С решение № 2241 от 13.06.2007 г. ОСЗГ-Петрич е определила правото на обезщетение на Вангел Христов Френгов за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя, обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове: за 0, 600 дка, V категория по 837 лв. (дка на стойност 502 лв. или обезщетение всичко на обща стойност 502 лв). За изясняване стойността на определеното обезщетение съдът е допуснал експертиза, която е установила, че стойността на определеното обезщетение е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ). Вещото лице е дало и пазарната й стойност от 42 000 лв. Съдът е приел, че стойността на обезщетението от ОСЗГ правилно е определена по реда на НРОЦЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата срещу решението. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е първият довод в касационната жалба, че решението на съда не е съобразено с предходно решение, постановено по адм. д. № 54 от 2000 г. на Районен съд-Петрич, с което е отменено аналогично решение на същата ОСЗГ-Петрич, за определяне стойността на обезщетението за същата призната, но реално невъзстановена земеделска земя. От приложеното решение по цитираното дело се установява, че след като съдът е отменил решението на ОСЗГ-Петрич, сам не е решил спора по същество. Това решение като необжалвано е влязло в законна сила, но от него следват правните последици, че за признатото но невъзстановено право на собственост върху бившата земеделска земя, следва да се определи стойност на обезщетението, според изискването на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Това ОСЗГ-Петрич е направила с новото си решение № 2241 от 13.06.2007 г., предмет на жалбата, като отново е определила стойността на обезщетението по реда на НРОЦЗЗ. НРОЦЗЗ е издадена в изпълнение на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 41, ал. 5 ППЗСПЗЗ, според § 5 от преходните и заключителните й разпоредби. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че признатото право на собственост върху земеделската земя не може да се възстанови поради това, че земята попада в урбанизираната част на града и е застроена - чл. 10б ЗСПЗЗ. Независимо от обстоятелството, че бившата земеделска земя е включена в урбанизираната част на града, няма законово основание стойността на обезщетението за нея да бъде определена по ред различен от НРОЦЗЗ. Този извод следва от чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, според който размерът на обезщетенията по ал. 1, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет, а както се посочи вече, това е НРОЦЗЗ, според § 5 от преходните и заключителните й разпоредби. Направеното твърдение от представителят на Върховната административна прокуратура за неправилност на решението, поради неизпълнение от ОСЗГ-Петрич на предходното решение по адм. д. № 54 от 2000 г. е неоснователен. Съществуващото понятие за пазарен аналог в чл. 5 НРОЦЗЗ е отменен с ДВ. бр. 96 от 2002 г. Невъзможно и незаконосъобразно би било ОСЗГ да съобрази решението си с отменен текст от наредбата, тъй като законосъобразността на постановеното от нея решение се преценява с оглед на действащото право към момента на постановяването на акта. По изложените съображения решението на районния съд не страда от порока материална незаконосъобразност, а обратното. Съдът като не е възприел заключението на вещото лице за пазарната стойност на бившата земеделска земя, включена в застроената част на града, е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение