Определение № 2151 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Г. от гр. Търговище против определение № 2000 от 22.12.2025 г. по канд № 577/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което съдът е оставил без разглеждане искане на С. Г. за възобновяване на производство по наказателно постановление № 24-1993-000706 от 18.11.2024 г., издадено от началника на сектор в Районно управление - Търговище към ОД на МВР - Търговище, и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил данните по делото относно подаденото искане. Твърди, че съдът не е коментирал и мотивирал извод по нито едно представените доказателства. Иска отмяна на определението и връщане на делото на АС - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът началникът на сектор в РУ - Търговище не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството пред Административния съд - Търговище е образувано по искане на С. Г. за възобновяване на административнонаказателно производство по издаденото НП № 24-1993-000706/ 18.11.2024 г. на началника на сектор в РУ - Търговище с посочени правни основания по чл. 70, ал. 2, т. 3, 6 и 7 ЗАНН. Твърденията на искателя са за откриване на ново доказателство, което смята, че е от съществено значение на спора, а именно НП № 24-1993-000463 от 27.08.2024 г., и за което твърди, че е узнал на 06.11.2025 г. Административният съд - Търговище е установил, че НП № 24-1993-000706/ 18.11.2024 г. е връчено на адресата на 06.03.2025 г. Искането за възобновяване на производството е постъпило в ОДМВР - Търговище на 05.12.2025 г. Приел е, че искането е подадено от надлежна страна. Предвид посоченото правно основание по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН съдът е приел, че съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН срокът за подаване на искането е едномесечен. Според съда НП, по отношение на което е поискано възобновяване на производството, е връчено редовно на адресата на 06.03.2025 г., а искането е постъпило в ОДМВР - Търговище на 05.12.2025 г., поради което е просрочено. Съдът е посочил още, че дори да се приемат твърденията на искателя, че началният момент на узнаване е 06.11.2025 г., то към 15.12.2025 г. също е изтекъл едномесечният срок от узнаване на обстоятелствата по чл. 71, т. 2 ЗАНН. Определението е неправилно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по контрол на наказателните постановления е предвидена в чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗАНН като извънреден способ за защита в производство по възобновяване. Възможността е регламентирана в глава втора, раздел осми на ЗАНН. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезлите в сила наказателни постановления, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за възобновява и отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство, в ЗАНН е строго дефиниран и неговият предмет, като същото се прилага само за изрично посочените в ЗАНН категории актове. В конкретната хипотеза актът, чиято отмяна в производство по възобновяване се иска, а именно наказателно постановление №24-1993-000706/ 18.11.2024 г. на началника на сектор в РУ - Търговище, попада в предметния обхват на производството по глава втора, раздел осми на ЗАНН. Правото да се иска възобновяване по посочения ред е публично субективно потестативно право, изразяващо се във възможността чрез едностранни действия да се предизвика правната промяна, описана в чл. 73 ЗАНН, а именно - да се реши по същество въпросът досежно наличието или липсата на основание за възобновяване на приключило административнонаказателно производство. Възникването на това право е свързано с преценката за активна легитимация на сочещия се като негов носител правен субект, а упражняването му - със спазването на преклузивния срок за конкретното основание, на което възобновяването се търси. Искателят се позовава на основанията по: чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН - когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта, както и че новото обстоятелство е от съществено значение за правилното му решаване; по т. 6 от чл. 70, ал. 2 - с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото; по т. 7 от същата разпоредба - вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Безспорно С. Г. е активно процесуално легитимирано лице съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗАНН, тъй като по отношение на него е издаден актът по чл. 70, ал.1 от същия закон. Спорно е дали е спазен срокът за подаване на искането спрямо всяко едно от посочените в молбата за възобновяване основания. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН срокът за подаване на искането е едномесечен от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6. Административният съд - Търговище е приел, че по отношение на твърдяното основание по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН този срок е изтекъл, считано от датата на редовно връченото му на 06.03.2025 г. наказателно постановление, по отношение на което се иска възобновяване на административнонаказателното производство, тъй като искането е подадено на 05.12.2025 г. О друга страна съдът е посочил, че дори да се приеме за дата на узнаването 06.11.2025 г., то към 15.12.2025 г. този срок също е изтекъл. Определението е неправилно. С. Г. е обосновал искането си с ново доказателство, което смята, че е от съществено значение за преписката по издаване на НП № 24-1993-000706 от 18.11.2024 г., а именно НП № 24-1993-000463 от 27.08.2024 г. Същото е приложено по делото. Макар за него да има отбелязване за връчване, Г. твърди, че е узнал за този акт на 06.11.2025 г. в производство по издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка на 06.11.2025 г. От една страна, съдът не е мотивирал извода си защо приема, че началният момент на узнаването за твърдяното ново обстоятелство е 06.03.2025 г., която дата е датата на връчване на НП, по отношение на което се иска възобновяване на административнонаказателното производство. Искането за възобновяване е мотивирано с наличие на ново доказателство - НП № 24-1993-000463 от 27.08.2024 г., с отбелязана дата на връчване 05.11.2024 г. Отделно от това е обсъдил и втора хипотеза на броене на срока, изчислена към 15.12.2025 г. Отделно от липсата на ясни и безпротиворечиви мотиви относно изследване на срока за допустимост на искането по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН, Административният съд - Търговище не е подложил на проверка и не е изложил никакви мотиви относно допустимостта на искането по останалите две основания - по т. 6 и т. 7 на ал. 2 от чл. 70 ЗАНН. Като посочени в искането правни основания за възобновяване на административнонаказателното производство, съдът е следвало да ги провери, като при необходимост изиска конкретни уточнения от С. А., въз основа на които да провери допустимостта им. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на Административния съд - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия, като първо подложи на проверка допустимостта на искането на всички посочени от искателя правни основания. Воден от горното, Върховният административен съд