Решение № 415 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2009 г.

Решение № 415 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на касационна В. Х. Н. от гр. Г., срещу решение № 134 от 13.04.2009 г. по гр. дело № 202/2009 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 918 от 28.11.2009 г. по гр. д. № 975/2008 г. на Районен съд гр. Г. Оряховица, по отхвърлени искове на основание чл. 344, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнение поради съкращение на щата Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, поради неправилно приобщаване и обсъждане на доказателства, представени от ответника след процесуалните срокове и несъобразяване с последиците на чл. 133от ГПК във връзка с тяхната недопустимост. Изтъкват се и други съществени процесуални нарушения, недопустими процесуални действия по назначаване на експертиза и допускане на гласни доказателства, непроизнасяне по част от твърденията на ищцата. Поддържа се и довод за материална незаконосъобразност по прилагането на чл. 333, ал. 4 от КТ и необоснованост. Съображения са развити в жалбата Ответникът по касационната жалба С. "С" гр. З. оспорва оплакванията на касатора и моли съда да отхвърли жалбата. Съображения по същество са развити в отговор на пълномощника адв. Т, претендират се разноски. С определение № 1346 от 05.11.2009г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалния въпрос за приложното поле на чл. 133 във вр. с чл. 147, ал. 1 от ГПК, предвид императива на чл. 159, ал. 1 от ГПК и правото да се сочат допълнително доказателства от ответната страната, ползваща се от представен към отговора частен писмен документ, в случай, че същият се оспори по съображения за нарушени предпоставки при съставянето му и достоверност на дата на съставяне, а не само за правното му действие, допустимо ли е в този случай страната, ползваща се от документа, макар и след срока по чл. 133 от ГПК, да представи ново за процеса писмено доказателство, в подкрепа на основанието за съставянето на същия. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд III г. о намира следното: По иск на касаторката за отмяна на уволнение поради съкращение на щата и възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност "възпитател" при ответното С. "С" гр. З., който иск е бил основан единствено на твърдения за закононарушения при извършването на подбора по чл. 239 от КТ, несъобразяване с условията на колективния трудов договор за това и доводи за липса на мотиви в самата заповед за уволнение, приложените към отговора на исковата молба от ответния работодател писмени доказателства за изискано и получено от съответната синдикална организация положително предварително становище съгласно колективен трудов договор в процедура по чл. 333, ал. 4 от КТ (писма изх. № 879/03.07.2008на Директора на С. и изх. № 08/04.07.2008г от Председателя на СО на СБУ към КНСБ в същото училище), са били в подкрепа на факти, наведени от самия ответник по твърдението, че е работодателят е предприел законосъобразно оспорваното съкращение. След постановяване на определението по реда на чл. 140 от ГПК от Горнооряховски районен съд, в срока до първото съдебно заседание, ищцовата страна е оспорила така представените към отговора писмени доказателства, не само с оглед правното им значение, но и поради липсата на предпоставки за съставянето им и достоверната им дата, при това не само ги е оспорила, но е навела нови отрицателни твърдения за факти, свързани със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, процедурата по съставянето на самите документи и компетентността на съставителите им в качеството на представляващи синдикален орган С оглед на това в първото съдебно заседание по делото, на ответника е дадена възможност за становище по това оспорване, а в следващото насрочено съдебно заседание са приети представени от ответната страна писмени доказателства, включително оспорваният понастоящем от касаторката - поради преклудиране на възможността за приобщаване към доказателствата, протокол № 9 от заседание 04.07.2008г на синдикалния комитет в училището. На протоколираното заседание е било взето решение за даване на съгласие във връзка със съкращението на конкретни служители, синдикални членове, между които и настоящата ищца. Този документ също е оспорен от ищцовата страна, но както Горнооряховски районен съд, така и въззивният съд са основали на него (включително) изводите си за взето колективно решение на синдикален орган в процедура по чл. 333, ал. 4 от КТ и за липса на нарушение, свързан с прилагането на този вид закрила в конкретния случай. По поставения въпрос, правилно е даденото от Великотърновски окръжен съд разрешение, то е съответно на вложеното в процесуалните норми на чл. 131, ал. 3 ГПК, чл. 159, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 и чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 144, ал. 1 от ГПК съдържание. В случай, че ищцовата страна оспори датата или компетентността за съставяне на приложен към отговора на ответника писмен документ и съдът, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, като пояснение и допълване на исковата молба, приеме навеждането на нови факти във връзка със съставянето на документа, като установяването на фактите е с правно значение предвид направеното допълване и съответно в тежест на ползващия се от документа ответник, последният е в процесуална възможност да представи допълнително писмени доказателства по този спорен предмет и след срока по чл. 131, ал. 3 от ГПК, независимо дали към момента на отговора е разполагал с допълнително представеното в тази връзка писмено доказателство, или не. Предвид уредените в чл. 143, ал. 2 от ГПК хипотези, правилото на чл. 144, ал. 1 от ГПК изключва поставянето ответника в неравна възможност по отношение на допълнителните доказателства при оспорване. Писмено доказателство, представено в дадения от съда по този ред допълнителен срок, подлежи на приемане и обсъждане по същество, дори без да е изрично постановено определение по реда на чл. 144, ал. 2 от ГПК. Липсата на определение по този ред не е основание представено от страната във връзка с оспорване допълнително доказателство в даден от съда срок, да бъде изключено, по аргумент от чл. 131, ал. 3 от ГПК или по аргумент за допуснато нарушение на чл. 159, ал. 1 от ГПК. Предвид гореизложеното, касационната жалба на В. Х. Н. е неоснователна в основания си довод, дал основание за допускане на разглеждането й по същество, а именно, че в една част решаващият съд е основал изводите си на писмено доказателство, което недопустимо е било прието по делото. Великотърновски окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуални правила при постановяване на решението си, като е отхвърлил и довод за процесуално нарушение на първостепенния съд във връзка с превишаване пределите на служебното начало, с оглед допълване на формулираната от ищцовата страна задача на вещото лице при нейното възлагане. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, съдът има служебна роля в преценката по кой въпрос и в какъв обем са необходими специални знания. По същество е лишено от основание и оплакването, че ако част от показанията на изслушани пред първа инстанция свидетели касаят обстоятелства, за които следва да съобразяват единствено писмените доказателства, то решаващата дейност на съда е опорочена поради това, че тези свидетели са въобще разпитани. При конкретните обстоятелства фактическите изводи на въззивния съд са обосновани, що се отнася до реалния характер на съкращението. Съдът е проследил спазени ли са изискванията за подбор съгласно 329, ал. 1 от КТ и от дадения положителен отговор на този въпрос не следва, че работодателят незаконосъобразно е игнорирал някакви други, според касаторката уговорени в колективен трудов договор критерии за подбор. Не се касае и за еднолично дадено от некомпетентен синдикален орган съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ, в която насока ищцата не е провела успешно оспорване, а не е установено и то да е било изискуемо. Подборът в ответното училище е извършен между всички лица, заемащи същата или сходна длъжност, т. е "учител - I-VI клас" и "възпитател начален етап", законът е спазен и постановеното от Великотърновски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото съгласно приложения списък, установени в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.