Определение № 2070 от 10.07.2023 г. на ВКС по д. № 4526/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от А. К. и К. К., ответници по недопуснатата до разглеждане с опр. на ВКС по делото от 16.05.23 г. касационна жалба на И. С. и К. С., за допълване на определението с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение –по 1200 лв. за двамата молители. Ответниците по молбата И. С. и К. С. я оспорват като недопустима и неоснователна – твърдят, че искането за разноски не е направено своевременно с отговора на касационната жалба и не са представени доказателства за извършването им. Евентуално правят възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение. ВКС на РБ намира искането за допустимо – направено е първоначално с отговора на касационната жалба и след това в законния срок по чл.248 ГПК, след като в определението по чл.288 ГПК, с което приключва производството пред касационната инстанция, ВКС е пропуснал да се произнесе за разноските. Искането е основателно – с оглед изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК молителите имат право на разноски. Представени са и доказателства за извършването им – два договора за правна помощ, от които се установява, че всеки от молителите е заплатил в брой 1200 лв. за адвокатска защита пред ВКС. Този размер е съобразен с размерите по Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С – чл.9, ал.3, както са посочили молителите, затова възражението на ответниците за прекомерността му е неоснователно. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.