Определение № 290 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2181/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. К. Г. против определение № 3382/07.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 4080/2013 г. от ІІІ”в” състав на Софийски градски съд. Ответникът оспорва частната касационна жалба, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е потвърдил определение на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на Ц. за о. и о. [населено място]. Мотивите за прекратяването на делото от първоинстанционния съд са споделени и от въззивния съд, като те са в насока, че към датата на предявяването на иска, Ц. за о. и о. [населено място] е бил прекратен като юридическо лице по силата на закона – чл.10, ал.9 ЗНП, тъй като съгласно тази разпоредба, Ц. за о. и о. [населено място] има характер на т.н. „обслужващо звено” по смисъла на чл.2 и чл.10 ЗНП. Тези звена са на особен режим както по отношение на създаването им, така и по отношение на имуществото, което стопанисват. Обслужващите звена придобиват качеството на юридическо лице или прекратяват дейността си от дена на обнародване на заповедта за това на съответното министерство, освен ако в нея не е посочено друго. В настоящия случай, съдът е приел, че заповедта на М. № РД-14-158/24.11.2010 г., обнародвана в ДВ бр.96/07.12.2010 г. е била обнародвана към момента на предявяването на иска – 09.08.2011 г., като видно от самата заповед, Ц. за о. и о. [населено място] се прекратява, без да е налице изключение от разпоредбата на чл.10, ал.9 ЗНП. Въз основа на горното, съдът е приел, че към датата на предявяването на иска, сочения като ответник Ц. за о. и о. [населено място] не е съществувал като юридическо лице, поради което не е притежавал процесуална правоспособност и не е легитимна страна в процеса. Съдът е посочил, че правоприемство по смисъла на чл.227 ГПК настъпва само в рамките на висящ процес, но само когато към датата на предявяването на иска прекратеното юридическо лице е притежавало юридическа правоспособност, тъй като текстът на чл.227 ГПК предвижда „продължаване на производството”, а не „начало на производството” по отношение на нов ответник. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика по правния въпрос относно наличието на правоприемство и задължението на съда да конституира правоприемник на преобразувано юридическо лице. Сочената съдебна практика, с която според касатора се дава различно разрешение на въпроса от страна на ВКС, касае материалноправното правоприемство, но не и процесуалното правоприемство в хода на процеса. В този смисъл не е налице противоречие с даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос, доколкото той е формирал правни изводи по процесуланото правоприемство, а не материалноправното, в хода на съдебното производство. Съдът се е произнесъл, като е възприел от фактическа страна, че към датата на предявяването на иска, посоченото от ищеца като ответник юридическо лице не е съществувало, като в тази насока, по отношение на този решаващ извод на съда не се сочи и не се съдържа противоречие със задължителната съдебна практика, сочена от касатора. Относно приложението на разпоредбата на чл.228, ал.3 ГПК, съдът не е формирал правни изводи, а и за него не е съществувало задължението да го стори, тъй като произнасянето на първоинстанционния съд не е свързано с приложението на тази правна разпоредба. Доколко първоинстанционния съд е бил сезиран с молба за конституиране на нов ответник, наред с първоначално посочените от страна на ищеца, е извън предмета на произнасянето на въззивния съд, а правните въпроси относно допустимостта на касационното производство следва да са във връзка с произнасянето му, а не във връзка с процедирането на първоинстанционния съд. За последния съществува процесуалната възможност да се произнесе по направено искане по чл.228, ал.3 ГПК, ако прецени, че искането е своевременно и процесуално допустимо. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия