Определение № 1407 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 207/2026 г.

Производството е по реда на 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 229 и сл. АПК Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ж. Жерков като процесуален представител на Д. Ф. П., срещу Определение № 12003 от 26.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10411/2025 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за възстановяване на срок за обжалване на Решение по т.2 от Протокол №25 от заседание, проведено на 16.07.2025г. на Прокурорска колегия /ПК/ на ВСС. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения съдебен акт, свързани с нарушаване правото му на защита в процеса. Сочи, че искането за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК било заявено още с жалбата против разпореждането, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. срещу решението на ПК на ВСС. Счита, че са налице материалните предпоставки на чл. 161, ал. 1 АПК, тъй като с поведението си администрацията е въвела жалбоподателя в заблуждение. Моли съда да отмени определението, в обжалваната му част и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – ПК на ВСС, чрез процесуален представител С. Михайлов, в срока по чл. 232 АПК в писмен отговор по делото, оспорва частната жалба с доводи за нейната неоснователност, поради което иска определението като правилно в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частна жалба намира същата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С Разпореждане № 8595/28.08.2025 г. по адм.д. № 8452/2025 г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на Д. Ф. П., подадена чрез адв. Жерков срещу Решение по т.2 от Протокол № 25 от заседание проведено на 16.07.2025 г. на ПК на ВСС и е прекратено производството по делото. Пъвроинстанционният съдебен състав на ВАС е приел, че жалбата срещу решението на ПК на ВСС е подадена извън преклузивния 14 дневен срок за обжалване на акта. Адв. Жерков като процесуален представител на Д. П. е подал частна жалба срещу цитираното по-горе разпореждане с вх. № 17564/09.09.2025 г. по описа на ВАС. С допълнителна уточнителна молба с вх. № 22416/29.10.2025 г. е заявено искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване на Решение по т.2 от Протокол №25 от заседание, проведено на 16.07.2025г. на ПК на ВСС С Определение № 12003 от 26.11.2025 г. по адм. дело № 10411/2025 г. на ВАС е оставено в сила Разпореждане № 8595/28.08.2025 г. по адм.д. № 8452/2025 г. по описа на ВАС. Искането за възстановяване на срока за обжалване на Решението на ПК на ВСС е оставено без разглеждане. За да постанови този резултат касационният състав на ВАС, шесто отделение, е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване е просрочено като подадено извън седемдневния срок по чл. 161, ал. 1 АПК. Определението в обжалваната му част е правилно. За да е налице основание за възстановяване на срока за оспорване на индивидуален административен акт, т. е. за възстановяване на погасено право или за признаване с обратна сила на правната релевантност на извършени след срока процесуални действия, е необходимо да са налице предвидените в чл. 161, ал. 1 АПК предпоставки. Срокът по чл. 161, ал. 1 АПК, в който може да се предяви искане за възстановяване на пропуснат срок за оспорване на административен акт, при условията, посочени в цитираната норма, е 7-дневен и тече от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане. В случая, както обосновано e приел тричленният съдебен състав на ВАС, шесто отделение, срокът за предявяването на искането по чл. 161, ал. 1 АПК е изтекъл. Видно от съобщение за връчване Разпореждане № 8595/28.08.2025 г. по адм.д. № 8452/2025 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. срещу административния акт, е връчено на 25.09.2025 г. на Б. И., пълнолетна дъщеря. Връчването на пълнолетно лице, с което адресатът на съдебния акт съжителства на същия адрес, е надлежно по смисъла на чл. 46, ал. 2 и 4 ГПК, приложим по чл. 144 АПК, то е получено срещу подпис от лице от семейството, идентифицирало се с имена и качеството на пълнолетна дъщеря. Налице е отбелязване в съобщението, че това лице поема задължение да го предаде на адресата. По делото липсват данни относно датата на връчване на разпореждането, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. срещу Решението на ПК на ВСС, на неговия процесуален представител. Установява се, че адв. Жерков е подал жалба срещу това разпореждане на 05.09.2025 г. по електронен път. Дори да се приеме, че адв. Жерков е узнал, че жалбата на Д. П. срещу Решението на ПК на ВСС е оставена без движение най- късно на 05.09.2025 г. ( петък-присъставен ден), седемдневния срок по чл. 161, ал. 1 АПК за подаване на искането е изтекъл на 15.09.2025 г. (понеделник-присъствен ден). В посочения срок, включително и в жалбата с вх. № 17564/09.09.2025 г., с която е оспорено Разпореждане № 8595/28.08.2025 г. по адм.д. № 8452/2025 г. по описа на ВАС, не е направено искане за възстановяване на срока за оспорване на административния акт. Това се прави едва с допълнителна уточнителна молба подадена по делото с вх. № 22416/29.10.2025 г., когато е заявено искане по чл. 161, ал. 1 АПК. В случая, дори да се приеме, че срокът за подаване на искането по чл. 161, ал. 1 АПК е започнал да тече от 25.09.2025 г. /датата на връчване на съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане на Д. П./, то същото отново се явява просрочено, с оглед на факта, че е заявено с допълнителна молба от 29.10.2025 г., подадена месец по-късно. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правото на жалбоподателя е преклудирано, поради което искането се явява недопустимо и не следва да се обсъждат доводите, за наличие на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 161, ал. 1 АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното определение, постановено от тричленния състав на ВАС в обжалваната му част. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,