Решение № 12674 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12975/2014 г.

Решение № 12674 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12975/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 329/31.07.2014 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 156 по описа за 2014 г., в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 071301848/24.10.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 41/27.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която на Деян Василев Димов от гр. Габрово по реда на чл. 122-124 от ДОПК за 2007 г. е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер над 453.70 лева и съответната лихва за него над 282.45 лева, както и в частта, в която са му определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за ЗОВ и съответните лихви за периода на 2007, 2008 и 2009 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. По-конкретно се изтъква неправилност на тезата, че превишението на разходите над приходите следва да се изчислява на годишна, а не на месечна база. Поддържа се и неправилно приложение на чл. 124а ДОПК. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира разноски. Ответникът по касация Деян Василев Димов чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С обжалваната част на решението на АС Велико Търново е отменен цитираният по-горе РА в частта, в която на Деян Василев Димов от гр. Габрово по реда на чл. 122-124 от ДОПК за 2007 г. е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер над 453.70 лева и съответната лихва за него над 282.45 лева, както и в частта, в която са му определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за ЗОВ и съответните лихви за периода на 2007, 2008 и 2009 г. В останалата част, с която РА е потвърден, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на ревизията е установено, че до започването и не е подадена декларация за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., налице са данни за укрити приходи или доходи за всички периоди и декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период за 2007 г. и 2008 г. Специално за отчетен период 2007 г. в обхвата на ревизията е изготвен баланс на паричния поток на месечна основа, като е установен недостиг на парични средства. С тези несъответствия, отнесени към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 7 от ДОПК е обосновано прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122-124 ДОПК за данъчен период 2007 г., както и чл. 124а ДОПК, поради което с обжалваното решение РА в тази част е отменен. Съдът е кредитирал вариант на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, анализираща приходите и разходите на годишна база. Не е възприет подходът на приходната администрация да използва месечна база за отчитане на приходите и разходите при определяне на недостига на средствата. Отчетено е, че на тази база данъчната основа за облагане като сбор от месечни суми на превишение на разходите над приходите е неправилно определена. Използвайки данните от заключението на СИЕ, за 2007 г. съдът е констатирал различен размер на превишение на разходите над доходите и е преизчислил дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 453.70 лева и съответните лихви. Във връзка с осигурителните вноски, съдът е приел, че тези задължения са незаконосъобразно определени по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като разпоредбата е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението в обжалваната част е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В ревизионния доклад се съдържат таблици на паричните потоци за проверяваните данъчни периоди, въз основа на които органите по приходите са направили съответните изчисления за несъответствие между приходи и разходи. Съпоставката обаче неправилно е извършена на месечна, а не на годишна база. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Правилно и в съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е възложил на допуснатата съдебно-икономическа експертиза да определи размера на доходите и разходите на лицето за процесните периоди. Извършил е надлежна съпоставка между установените доходи и реално доказаните разходи и на тази база е направил обоснован извод, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - укрити приходи и несъответствие между приходи и разходи, но за 2007 е преизчислил размера на дължимия данък и съответните лихви. Конкретни оспорвания относно точността на математическите изчисления не са направени от страна на касатора. Правилни са и изводите на АСВТ относно приложението на чл. 124а ДОПК по отношение на осигурителните вноски. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е константната практика на осмо отделение на ВАС. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен в разглежданата част. Решението, в обжалваната му част, не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид направеното искане и представените доказателства за реално извършени разходи, на ответника по касация се дължат разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 1000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение