Определение № 353 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Г. и В. Г. Ц. против решение № 8741/19.12.2019 г. по гр.д.№ 105/2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 9317 от 23.06.2016 г., по гр.дело № 51387/2015г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.34 от ЗС е допусната делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ...., находящ се в [населено място], Столична община, [улица], с площ от 909 кв.м., при описани съседи, заедно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ...., със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от сутерен: входно антре, предверие, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна, складово помещение и предверие към него и от етаж: входно антре, предверие, три стаи /две самостоятелни и една преходна/ и на построената в имота сграда /гараж/ с идентификатор № .... със застроена площ от 22 кв.м. на един етаж, между съделителите и при квоти както следва: за М. С. В. - 3/6 ид.ч., за Д. К. Г. - 2/6 ид.ч. и за В. Г. Ц. - 1/6 ид.ч. Със същото решение делбените имоти са разпределени по реда на чл.344,ал.2 от ГПК, като е постановено съделителката М. С. В. да ползва двете северни стаи от жилищния етаж на допуснатата до делба едноетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, а съделителките Д. К. Г. и В. Г. Ц. да ползват заедно западната стая на жилищния етаж и сутерена от допуснатата до делба жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място. Касационната жалба е бланкетна и с нея се прави общо оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не са наведени никакви основания за допускане до касация, не са формулирани и никакви въпроси. Изложени са две твърдения за неправилност на решението: че са разпитани пред РС само свидетелите, доведени от ищцата и, че няма идентичност между купения от наследодателя на страните земеделски имот и имота, предмет на иска за делба по приключилото гр.д.№ 21135/2008 г. на СРС. Ответницата по жалбата я оспорва и моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като решението е съобразено с доказателствата и доводите на страните и с отменителното решение по гр. д. № 429/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: М. С. В. е предявила иск за делба против Д. К. Г. и В. Г. Ц. на поземлен имот с идентификатор № ...., находящ се в [населено място], Столична община и находящите се в него жилищна сграда с идентификатор .... и гараж с .... Позовала се е на това, че още общите наследодатели на страните С. Г. починал 1979г. и В. С., починала през 1992г. са започнали да владеят процесния имот от 1954г., че тя и брат й са присъединили това владение след смъртта на наследодателите. Ответниците са наследници на брат й. Ищцата се е позовала на н.а. № .... г. на нотариус И. Н., с който е призната за собственик по давност на 1/2 ид.ч. от процесното дворно място и сгради. Тя е представила и нот.акт №.... г., с който Д. К. Г., В. Г. Ц. и К. Г. П. са собственици на основание давностно владение и наследство общо на 1/2 ид.ч., разпределена между тях по 1/6 ид.ч. и н.а. № .... г., с който К. П. е дарила майка си Д. Г. със своята 1/6 от дворното място и двете процесни сгради. Ответниците по настоящото дело са оспорили допустимостта на иска за делба поради формирана сила на пресъдено нещо, като са представили решение от 04.01.2011г. по гр.д.№21135/2008г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 22.06.2012 г., с което е отхвърлен предявеният от ответниците по настоящото дело Д. К. Г. и В. Г. Ц., и от К. Г. П. иск за делба против ищцата по настоящото дело М. С. В. на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], с площ 950 кв.м, ведно с намиращите се в него жилищна сграда, построена върху 75,25 кв.м, състояща се от жилищен етаж/две стаи,кухня и антре/ и приземен етаж /четири избени помещения, пригодени за живеене,всяко със собствен санитарен възел/,и масивен гараж с площ 30 кв.м с лице към. [улица]. Видно от мотивите на това решение, съдът е приел, че наследодателите на страните не са придобили имота на основание покупко-продажба, защото договорът, на който се позовават не е в нотариална форма, а на придобиване по давност в полза на наследодателите, ищците не се били позовали. Съдът е приел, че ищците не са доказали, че са придобили по давност посочените от тях идеални части. РС е приел, че цитираните нот. актове, издадени след приключване на съдебното дирене по приключилото делбено дело, са нови обстоятелства и поради това, че не са опровергани изводите на нотариусите в тях, а и защото всяка от страните се е съобразила с правата на другата страна при издаването на нот. актове, съдът е приел, че е налице съсобственост и е допуснал делба при посочените по-горе квоти. При първото въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по предходният спор и е обезсилил решението на РС. С решение № 147 от 27.12.2018 г. по гр.д.№ 429/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. е отменено първото въззивно решение на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от възивната инстанция. С отменителното решение е прието, че при отхвърляне на иск за делба, не се формира сила на пресъдено нещо относно това кой от съсобствениците каква идеална част притежава, а е прието и, че обстоятелствата, на които се позовава ищцата по настоящото дело са различни от тези, на които са се позовали ответниците, като ищци по приключилото дело, защото се твърди владение от наследодателите, каквото твърдение не е правено по другото дело и присъединяване на владението. Прието е и че нотариалните актове са издадени след приключване на производството по предходното дело и с тях е удостоверено правото на собственост на всяка от страните без да се засягат правата на другата страна. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция се е съобразила с мотивите, изложени в решението на ВКС и по същество е приела, че с цитираните нот. актове страните доказват наличие на съсобственост, възникнала при условията на съвладение, присъединено към това на общите наследодатели на страните. Тъй като изводите на нотариусите не са опровергани и предвид наличната съсобственост, която не е прекратена, съдът е приел, че искът за делба е основателен. Затова решението на РС, с което са определени квоти, съобразно посочените в нотариалните актове е потвърдено. В изложението към касационната жалба не е посочено основание за допускане до касация, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за липса на идентичност не е повдигнат в хода на производството, но имота – дворно място и сгради, описан в исковата молба е описан в същия вид и в трите нотариални акта. По делото изобщо не е представян писмен договор за покупка на имота от наследодателите на страните и съдът не се е позовавал на такъв, поради което дози довод не кореспондира нито на фактите по делото, нито на мотивите на съда. Доводите в изложението, че изводите на съда били изградени само от показанията на свидетелите, доведени от ищцата не могат да бъдат квалифицирани по никое от основанията по чл. 280, ал.1 или ал.2. Отделно от това, видно от съдебните протоколи по делото пред РС, на ответниците, сега касатори са допуснати двама свидетели, но те не са се възползвали от възможността да ги разпитат, поради което са заличени, т.е. делото не е останало неизяснено поради процесуално нарушение на съда. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски, доказани с договорът за правна помощ в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение