Определение № 1165 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /с характер на частна жалба/ на А. Р., гражданин на Пакистан, против Определение № 43328/30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13171/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба са релевирани доводи, които могат да се квалифицират като касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във вр. чл. 236 АПК - за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение и разрешаване на въпроса по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 213а, ал. 7 от АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 43328/30.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13171/2025 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото до неговото приключване, както и искането му за предоставяне на правна помощ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса, тъй като липсват данни и твърдения за невъзможност за заплащането ѝ. Не е установена липса на финансови възможности у молителя. По искането за правна помощ съдът, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 94 и сл. ГПК и чл. 21, т. 2 и чл. 23 ЗПП е приел, че не е налице и задължителният критерий „интересите на правосъдието“, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, която да налага задължителна адвокатска защита, а освен това интересите на правосъдието могат да бъдат гарантирани посредством процесуалните способи по чл. 171, ал. 5 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен при съобразяване с установените в хода на производството и значими за същото факти и обстоятелства и при стриктно съобразяване на приложимите процесуални правила и материален закон. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата, поради неизпълнение в срок на дадените указания за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лв. Жалбоподателят, въпреки надлежно дадените указания и предупреждението за последиците, не е внесъл държавната такса в определения срок. Съдът не дължи указване или съдействие за избор на конкретен способ за заплащане на държавни такси, а неизпълнението на дадените указания в срок правилно е обусловило настъпването на предвидените в закона последици. Неоснователно е оплакването за наличие на предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса. Както правилно е приел първоинстанционният съд, не са установени обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Жалбоподателят не е твърдял липса на финансови възможности, а е навел доводи, свързани единствено със затруднения при извършване на международен банков превод от държавата, в която пребивава. От една страна, тези обстоятелства не са релевантни към критерия за имуществено състояние, заложен в разпоредбата на чл. 83, ал. 2, изр. първо и не обосновават освобождаване от дължимата такса. От друга страна, фактическите твърдения изложени жалбата сезирала първоинстанционния съд, а впоследствие и в частната жалба, са недоказани. Същевременно от данните по административната преписка е видно, че жалбоподателят поддържа действащи правоотношения с български работодател, във връзка с които е инициирано и производството по издаване на виза тип „Д“. При тези данни не може да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на дадените процесуални указания. Правилен е и отказът за предоставяне на правна помощ. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Закона за правната помощ. Освен липсата на доказателства за финансово затруднение, производството не се отличава с фактическа или правна сложност, която да налага предоставяне на правна помощ в интерес на правосъдието. Съобразно изложеното обжалваното определение е правилно. Не са налице твърдените касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във вр. чл. 236 АПК. Затова определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,