Определение № 2976 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., в Затвора [населено място], против определение № 283 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 13/2026 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неговата неправилност иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 24а, ал. 2, във вр. с чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) е прекратена правната помощ на жалбоподателя, предоставена с определение 32459 от 04.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6449/2025 година по описа на Административен съд – София град, образувано по искова молба, наименована от ищеца частна жалба № 4742. За да постанови този резултат съдът е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца. Съдът се е позовал на служебно известна му информация за множество дела, образувани пред Административен съд София област, инициирани от К. – над 50 бр. за 2025 г., при което е обосновал извод, че ищецът е способен да осъществява лично защитата си в производството. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПП правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата при които е предоставена и/или при злоупотреба с правото на правна помощ, освен в случаите по чл. 23, ал. 1, какъвто не е настоящия. В случая обжалваното определение не се основава на промяна на обстоятелствата при които правната помощ е предоставена, а на служебно известни на съда факти, съществували и при постановяване на определението, с което правна помощ е предоставена. Съответно, според § 1, т. 3 от ДР на ЗПП „Злоупотреба с право на правна помощ“ е налице: когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини; при всяко друго недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството. Обжалваното определение не се основава на никоя от хипотезите, предвидени в закона като злоупотреба с право на правна помощ. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ Върховният административен съд