Определение № 43 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане № 492 от 27.11.2009 година по гр.д. № 610/2009 г. на Русенски окръжен съд е върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК касационна жалба вх. № 9* от 26.09.2009 година, подадена от К. с. С., община И. против въззивно решение № 315 от 23.09.2009 г. по гр.д. № 610/2009 година на Русенски окръжен съд. Частна жалба срещу определението на Русенски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. с. С., община И.. Жалбата е допустима, подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 315 от 23.09.2009 г. по гр.д. № 610/2009 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 70 от 25.05.2009 година по гр.д. № 5095/2008 година на Русенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Б. П. К. против К. с. С., община И., Русенска област за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 39 от 16.12.2008 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Решението е обжалвано от К. с. С., община И. с касационна жалба вх. № 9* от 26.10.2008 година. С определение от 27.10.2009 година, Русенски окръжен съд е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса по жалбата в размер на 30 лева, а поради неизпълнение на указанията в срок е върнал касационната жалба на подателя и на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Приел е, че преценката за освобождаване на общините от държавна такса на основание чл. 84, ал.1, т.3 ГПК е с оглед характера на съдебно предявеното право; че правата, които общината брани имат частноправен характер, поради което в качеството си на работодател общината не може да се ползва от изключението, въведено в чл. 84, т.3 ГПК, отнасящо се до публичните и вземания. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 84, т.1 ГПК (ред. ДВ, бр, 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.; Решение № 3 от 08.07.2008 г. на КС на РБ по к.д. № 3/2008 г.) и т. 3 ГПК, държавата, държавните учреждения и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни и общински вземания и права върху вещи – частна държавна и общинска собственост. Освобождаването е само по отношение на исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост. Когато съдебно предявеното право не е от публичен характер – искът не е за права върху вещи публична държавна или общинска собственост или за публично вземане от кръга на посочените в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, държавата, държавните учреждения и общините не са освободени от заплащане на държавна такса. Предмет на делото е трудов спор, по който ответникът работодател е община, подала касационна жалба против въззивно решение. Съдебно предявеното право има характер на частно общинско вземане (чл. 162, ал. 4 ДОПК), поради което касаторът не е освободен от държавна такса, а неизпълнението на указанията на съда за внасянето и в срок обуславя последиците на чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение