Определение № 244 от 05.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1725/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - касатор по настоящето дело, който твърди, че с постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 606 от 20.07.2014 год., съставът на ВКС неправилно не е присъдил разноски в полза на ответника по касация [фирма]. Позовава се на това, че плащането на сумата 2150 лв. – възнаграждение за процесуален представител не е доказано с платежен документ. Позовава се и на прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. В постъпил по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата [фирма]. изразява становище, че тя е неоснователна, плащането е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие и заплатеното възнаграждение не е прекомерно. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата по чл.248 ал.1 ГПК е допустима, но неоснователна, произтича от следното: Както бе посочено по-горе, [фирма] има качеството на касатор. В производството пред ВКС е било представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация [фирма], изготвен от процесуалния му представител, както и договор за правна защита и съдействие (адв.пълномощно от т.нар. „кочан”), съдържащ посочване в разд.ІІІ, че договореното възнаграждение възлиза на 2150 лв., както и изрично отбелязване в разд.ІV, че то е платено. Стандартното адв.пълномощно има характер на разписка при плащане на уговорения хонорар в брой – т.1 на ТР № 62012 год. на ОСГТК на ВКС, поради което с определението си по чл.288 ГПК съставът е приел за доказани сторените разноски и че такива се дължат от касатора. Възражението по чл.75 ал.8 ГПК е преклудирано, доколкото се прави за пръв път в производството по чл.248 ГПК, след като страната е разполагала с процесуалната възможност да го направи своевременно – отговорът по чл.287 ал.1 ГПК съдържащ искането за разноски и приложено доказателство за плащането им е депозиран по делото своевременно и заинтересованата страна е могла да направи възражението си преди произнасянето по чл.288 ГПК при полагане на обичайната грижа. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори да би било своевременно направено, възражението по чл.78 ал.5 ГПК би било неоснователно с оглед цената на иска – 33156 лв. С определението си по чл.288 ГПК съдът не е допуснал грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното като счете, молбата за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.