Определение № 206 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1119/2018 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2027 от 05.02.2018г. /неправилно наименована частна жалба/, подадена от Х. Г. К. против Определение № 4182 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.№ 5454/2017г. на САС, с което е потвърдено разпореждането от 22.08.2017г. по в.гр.д.№ 1642/2017г. на СГС, ГО, ІV-Б състав за връщане на подадената от К. касационна жалба срещу поставеното по делото въззивно решение. Съставът на ВКС констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Приложима е разпоредбата на чл.274,ал.2, изр.първо, предложение второ ГПК. В конкретния случай СГС като въззивен съд е постановил разпореждане за връщане на касационна жалба - акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно чл.274,ал.2,изр.първо, предложение второ ГПК, когато такъв акт е постановен от окръжен съд като въззивна инстанция, той подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения /и съответно разпореждания/ са постановени от въззивен съд, проверката относно тяхната правилност, включително валидност и допустимост, се прави само от една съдебна инстанция - от съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. Хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е неприложима, т.к. тя касае определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи развитието на делото, каквато хипотеза в случая не е налице. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: