Определение № 262 от 27.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 1758/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №151 от 24.03.2015 г. по т.д.№1293/2013 г. на АС Пловдив, с което е изменено на основание чл.248 от ГПК решение №36 от 30.01.2015 г. в частта за разноските, като [община] е осъдена да заплати на [фирма] допълнително сумата от 926.50 лв., като дължим ДДС върху присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Ответникът [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при намаляване на присъденото с решението адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК до размерите по чл.7, ал.2, т.4 и по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е начислил ДДС, въпреки, че е следвало да приложи разпоредбата на §2а от ДР на същата наредба, тъй като адвокатът на ищеца е регистриран по ЗДДС. Обжалваното определение е правилно. По делото не е било спорно обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е адвокат, регистриран по ЗДДС, с оглед което и предвид разпоредбата на § 2а от Наредба №1/2004 г. следва да се приеме, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер, но върху този размер следва да се начисли ДДС. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд