Определение № 60173 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г.

Постъпила е молба от адв.Д. Н. А. в качеството ѝ на процесуален представител на Д. В. Ф. (по баща Б.), с искане да бъде допълнено определение №229 от 27.05.2021г., постановено по настоящето дело, като в нейна полза бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък на разноските, приложен към писмения отговор. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата А. Х. Е., чрез процесуалния ѝ представител адв.А. Т. от САК, изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че искането е направено извън законоустановения срок, както и че не са представени доказателства относно сторените в производството по делото разноски. Поддържа също така, че претендираните разноски са прекомерни, тъй като касационно обжалване не е било допуснато. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице – молбата е подадена по пощата с дата за подаване на пощенското клеймо 25.06.2021г. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №229 от 27.05.2021г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване по подадената от А. Х. Е. касационна жалба въззивно решение №11887, постановено на 20.08.2020г. от Софийския апелативен съд, ГК, втори състав по в.гр.д.№4550/2019г. Разноски в полза на ответника по касационна жалба Д. В. Ф. не са присъдени. В подадения от Д. В. Ф. отговор на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски, като към отговора е приложен и списък на разноските, в който е посочено, че на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се претендира сумата от 4000лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В чл.38, ал.2 от същия закон е предвидено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Както последователно приема ВКС в своята практика, възнаграждение за адвокатска защита се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА, когато по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено възнаграждението да се определи по реда на чл.38, ал.2 ЗА. В подобна хипотеза страната, която твърди, че липсват предпоставките за договарянето на безплатна правна помощ, следва да докаже твърдението си за липсата на материална затрудненост. В този смисъл определение №60126 от 23.06.2021г., постановено по т.д.№1548/2020г. на I т.о. на ВКС, посочените в него определение № 482/03.12.2020 г. по ч.т.д. № 90/2020 г. на ВКС, II т.о. определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/2019 г. на ВКС, II т.о., както и определение №95 от 19.02.2015г. по ч.т.д.№1451/2014г. на II т.о. на ВКС и определение №207 от 26.06.2019г. по т.д.№2277/2018г. на II т.о. на ВКС. Както е прието в определение №207 от 26.06.2019г. по т.д.№2277/2018г. на II т.о. на ВКС, за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката. Настоящият състав на I г.о. споделя това становище, като приема, че представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е изразено съгласието както на адвоката, така и на представлявания от него, че адвокатската защита се осъществява при условията на чл.38, ал.2 ЗА, е необходимо и достатъчно условие за присъждане на възнаграждението. В настоящия случай обаче с отговора на касационната жалба не е представен договор за адвокатска защита и съдействие, който да удостоверява постигане на такова съгласие между Д. В. Ф. и представляващата я адв.Д. Н. А., поради което следва да се приеме, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д. Н. А. не са налице. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение