Определение № 172 от 06.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8691/15.10.2019 г. на „Пласека“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат М. Д., за изменение на решение № 112/01.10.2019 г. по гр. д. № 4298/2018 г. на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Твърди се, че дължимото възнаграждение при процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт по неоценяеми искове, какъвто е процесният, следва да се определи съгласно правилото на чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба за заплащане на правната помощ, към което препращат разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. В този смисъл определеното от касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита пред ВКС в размер на 500 лева противоречи на цитираните разпоредби, поради което се иска неговото изменение. Ответникът по молбата – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Видно от данните по делото, ответникът по касация „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подал писмен отговор на касационната жалба, изготвен от процесуалния представител на дружеството - юрисконсулт В. З.. С решение № 112/01.10.2019 г. по гр. д. № 4298/2018 г. на ВКС, е обезсилено въззивно решение № 2798 от 04.05.2018 г. по гр.д. № 7124/2017 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него първоинстанционно решение № II – 69 – 188 от 14.03.2017 г. по гр. д. № 44062/2013 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя в настоящето производство „Пласека“ ЕООД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и производството по делото е прекратено предвид недопустимостта на предявения иск. Касаторът /молител в настоящето производство/ е осъден да заплати на насрещната страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД разноски за всички инстанции в размер на 1220 лева, от които 500 лева разноски пред ВКС. С оглед правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, следва да се съобрази с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай представителството е осъществено в рамките на изготвяне на писмен отговор на касационната жалба без явяване на процесуален предствател в открито съдебно заседание. Неоснователни са доводите на молителя, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, тъй като релевантният за изхода му въпрос касае допустимостта на иска. В тази връзка следва да се има предвид, че заплатеното от самия него адвокатско възнаграждение за един адвокат за представителство пред ВКС е 1800 лева. Ето защо молбата за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде частично уважена като юрисконсултското възнаграждение за представителството пред ВКС се присъди в размер на 300 лева - максималният размер, определен по реда на чл.37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правна помощ. При това положение общият краен размер на разноските по делото възлиза на 1020 лева вместо 1220 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.