Определение № 191 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 981/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на П. П. С., представляван от адв. Г. П. - С., срещу разпореждане от 30.01.2020 г., постановено по ч.гр.д.№3839/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което е постановено връщане на подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 10342/02.12.2019 г. срещу определение № 465/28.10.2019 г., постановено по същото дело, поради необжалваемостта на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното разпореждане е прието, че частната жалба срещу определение № 465/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3839/2019 г. на ВКС, IV г.о. е недопустима и следва да се върне на подателя й, тъй като атакуваният акт не подлежи на по-нататъшно обжалване. С цитираното определение, в производство по чл.274, ал.2, предл.1-во ГПК е потвърдено разпореждане от 08.07.2019 г. по възз.ч.гр.д.№430/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане на частната касационна жалба на страната срещу въззивното определение по същото дело, с което е отменено определение на ОС – Стара Загора от 21.06.2018 г. по ч.гр.д. № 71/2016 г. Разпореждането е правилно. Обжалването на съдебни актове е строго регламентирана дейност, поради което тя е допустима само в предвидените от закона случаи. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят е визирал две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба: определенията, които преграждат производството по делото; и тези, които са изрично посочени в закона. И двете категории се обжалват по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - пред по-горен съд на този, постановил съдебния акт, а когато определението по чл.274, ал.1 ГПК е постановено за първи път от състав на ВКС, то се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС. На обжалване с частна жалба пред ВКС, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства. С определение № 465/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3839/2019 г. съставът на ВКС, IV г.о., е потвърдил разпореждането на Пловдивския апелативен съд за връщане на частната касационна жалба на П. С. като насочена срещу акт, неподлежащ на инстанционен контрол, т.е. – определението на ВКС не е преграждащо за развитието на производството по ч.гр.д. №3839/2019 г., тъй като съставът на IV-то г.о. на ВКС се е произнесъл по съществото на частната жалба на жалбоподателя, с която е бил сезиран. Поради това, определение № 465/28.10.2019 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които за първи път се прегражда производството пред ВКС; нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като с разглеждането по същество на частната жалба срещу въззивното разпореждане на АС – Пловдив процесуалният ред за инстанционен контрол по отношение на последното е бил изчерпан. Следователно, подадената срещу определение № 465/28.10.2019 г. частна жалба с вх. № 10342/02.12.2019 г. е процесуално недопустима и правилно е върната от съдията – докладчик с разпореждането от 30.01.2020 г. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение