Определение № 5059 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4626/2025 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото С. М. Х., чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. Г. Я., срещу решение № 608 от 18.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1171/2024г. на Окръжен съд – Бургас, с което след частична отмяна на решение № 156 от 26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1445/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, е отхвърлен предявеният от С. М. Х. срещу Районна прокуратура – Бургас иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищцата е собственик на следните вещи, иззети като веществени доказателства от обитаваното от нея жилище с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.08.2019г. по Досъдебно производство № 304 – ЗМ 1373/2019г. по описа на РУ – Несебър, а именно - 5 броя банкноти с номинал 20 лири, 6 броя банкноти с номинал 10 лири, 1 брой банкнота с номинал 20 евро, 1 броя банкнота с номинал 10 евро, 65 броя банкноти с номинал 100 11 лева, 253 броя банкноти с номинал 50 лева, 248 броя с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири и за осъждане на ответника да предаде същите. Със същото въззивно решение е отменено решението, постановено по гр. дело № 1445/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в която е прекратено производството по делото относно претенцията на С. М. Х. за осъждане на Районна прокуратура – Бургас да й заплати сума в размер от 8 261, 10 лева, представляваща лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.10.2022г. и делото е върнато в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Настоящият съд намира, че делото е образувано пред него преждевременно. Решението на въззивния съд, с което е отменено решението на РС – Несебър, в частта, в която е прекратено производството, има характер на определение. Със същото е постановено връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия /произнасяне по същество/ по претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 8 261, 10 лева. Към настоящия момент липсва произнасяне по предявения иск за парично вземане от компетентния съд – РС-Несебър, тъй като делото не е било изпратено на първоинстанционния съд съобразно влязлото в сила отменително определение /инкорпорирано във въззивното решение/. Вместо това въззивният съд преждевременно е администрирал постъпилата касационна жалба, в която се съдържа изрично оплакване относно липсата на произнасяне по същество на предявената претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По тези съображения делото пред ВКС следва да се прекрати и върне на въззивния съд, който в качеството му на администриращ съд е длъжен да върне същото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения в условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Този извод се налага и с оглед предотвратяване постановяването на противоречиви решения по обуславящия иск с правно основание чл. 108 от ЗС и обусловения от него иск за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва. След приключване на производството в тази част, делото следва да се изпрати на ВКС за произнасяне по основанията за допускане на касационен контрол по касационната жалба на ищеца. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,