Определение № 3929 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инсп. Н. Н., против решение № 168 от 7 октомври 2024 г., постановено по в.гр.д. № 307/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което се потвърждава в обжалваната му част решение № 260004 от 19 април 2024 г., постановено по гр.д. № 674/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Комисията срещу Б. Б. Лазаров и Б. Д. Л. иск на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 585083,35 лева, представляващо подробно индивидуализирани недвижими имоти, парични суми и леки автомобили. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора съдът правилно приел, че за производството по делото са приложими разпоредбите на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), но неправилно преценил, че преценката за наличие на „значително несъответствие“ следва да се извърши не съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, изискваща превишаване от 150000 лева, а съгласно определението по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, в редакцията, изискваща превишаване от 250000 лева. Освен това въззивният съд допуснал процесуално нарушение, давайки превес на частни спрямо официални документи при преценка на доказателствата по делото. Съдът приел, че приходите на Лазаров са доказани с представените по делото електронни удостоверения за данък върху доходите на физическите лица за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., изхождащи от дружеството „Лазаров и Пегиос“, в което ответникът е бил съдружник. В противоречие с тези доказателства обаче са представените от Комисията доклади, според които няма данни в периода 2005 г. – 2015 г. ответниците да са получавали доходи от някакъв вид работа на свободна практика. При преценка доказателствената тежест на посочените удостоверения следвало да се вземе предвид и че Лазаров не е просто служител в дружеството „Лазаров и Пегиос“, а е съдружник и автор на документите. Неправилен бил и изводът на въззивния съд относно признаването за приход на сумата от 639000 лева, представляваща сбор на върнати заемни средства от контролирани юридически лица. В действителност сумите, представляващи връщане на заем, за предоставянето на който не е установен законен източник, не били законен доход. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците Б. Б. Лазаров и Б. Д. Л., чрез адв. М. Сейменска, в отговор възразяват срещу допускането на касационно обжалване. Между страните не се спори, че срещу Б. Лазаров с решение от 14.12.2016 г. е било образувано от Комисията производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на получено на 20.03.2015 г. уведомление от Окръжна прокуратура-П. за повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, и т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 НК (за това, че през периода 14.08.2009 г.-14.06.2010 г. в [населено място] в качеството на управител на „Кредит актив“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 108891,90 лева, представляващи дължим ДДС. С подадената на 16.03.2017 г. до Окръжен съд-Пловдив искова молба Комисията твърди, че за периода на проверката 31.03.2005 г.-31.03.2015 г. е налице несъответствие между имуществото (2585857,40 лева) и нетния доход на ответника и неговата съпруга (1182385,64 лева) в размер на 1403471,76 лева. Претендира се за отнемане имущество от двамата съпрузи на стойност 585083,35 лева. След частичен отказ от иска, заявен с молба от 19.09.2023 г., при съображения, изложени в решение на Комисията от 13.09.2023 г. и частично прекратяване на производството по делото, Комисията не претендира за отнемане на имущество (суми), което безспорно не е налично в патримониума на ответниците в края на проверявания период. С решението на Комисията от 13.09.2023 г. се твърди да са налице отрицателен нетен доход в размер на 530484,35 лева, имущество общо в размер на 762081,84 лева и несъответствие в размер на 1292566,19 лева, поради което претенцията се поддържа относно отнемане от ответника Б. Лазаров, от него и съпругата му Б. Л. и отделно от съпругата на имущество на стойност 585083,35 лева – посочени в молбата от 19.09.2023 г. недвижими имоти, МПС и ППС, суми и вземания. В мотивите на въззивното решение се приема, че производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е образувано при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), в сила от 19.11.2012 г., отменен със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПДКОНПИ), обн. ДВ, бр. 19.01.2018 г., понастоящем с променено наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ). С § 14 от ЗИДЗОПДНПИ, обнародван в ДВ бр. 103/27.12.2016 г., е изменен § 1 ДР ЗОПДНПИ, като в т. 7, даваща законовото определение на „значително несъответствие“ (онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход за целия проверяван период) числото „250000“ е заменено със „150000“. Съгласно § 15 ПЗР ЗИД ЗОПДНПИ започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства се довършват по досегашния ред, поради което според съда в случая съобразно датата на образуването на производството от Комисията (14.12.2016 г.) и проверявания период (31.05.2005 г.-31.03.2015 г.), следва преценката да се извършва с оглед редакцията на нормата на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ, определяща „значително несъответствие“ при размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250000 лева. След отмяната на ЗОПДНПИ със ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 19.01.2018 г.), понастоящем с наименование ЗОНПИ, с приетата норма на § 5, ал. 2 (нова, ДВ, бр. 1/2019 г.) от ПЗР ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) е установено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Тъй като към тази дата съдебното производство пред окръжния съд по делото, образувано през 2017 г., не е приключило, за него се прилагат разпоредбите на ЗПКОНПИ, сега с наименования ЗОНПИ, но преценката дали е налице „значително несъответствие“ съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ ще се извърши не съгласно определението по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, изискващо превишение от 150000 лева., а съгласно посоченото по-горе определение, изискващо превишение от 250000 лева. За да установи налице ли е значително несъответствие, съдът най-напред е посочил нормата на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и на § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, изясняващи понятията имущество и нетни доходи и съобразно дадените дефиниции е счел, че за периода на проверката следва да се вземе предвид заключението на счетоводната експертиза от 14.02.2024 г., тъй като то е изготвено след съобразяване с ТР № 4/2021 г,. ВКС, ОСГК, съответно след заявения от Комисията частичен отказ от иска. Посочено е, че при определяне приходите на ответниците не следва да се вземат предвид шест сделки с недвижими имоти, придобити от Лазаров преди началото на проверявания период, които обаче Комисията е отчела в приходната част на анализа. Съдът подробно е аргументирал защо при определяне нетния доход на ответниците не може да се включи и сумата от 540000 лева, за която те твърдят, че е получена „на ръка“ по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2011 г., с достоверна дата от 2012 г. По спорния въпрос дали при определяне на приходите на ответниците следва да се включи сума в размер на общо 350029,02 лева от доходи на Лазаров в Германия съдът е обсъдил представените разпечатки на електронни удостоверения за данък върху доходите на физическите лица за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. на Лазаров от дружеството „Лазаров и Пегиос“, съдържащи данни за получени от ответника доходи в Германия от това дружество в размер на 70800 евро за 2005 г., 64560 евро за 2006 г. и 68160 евро за 2007 г., или общо 203520 евро, както и данни за осигурителни вноски за сметка на работодателя и на служителя. Вещото лице се е позовало на тази информация, както и на информацията от годишните данъчни декларации, подадени от Лазаров за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., за да определи сбора от получените от ответника доходи за този период. От друга страна Комисията е представила сведения от немската служба за установяване на активи, според които няма данни проверяваното лице и неговата съпруга да са декларирали доходи, респективно да са подавали данъчни декларации на територията на Ф. в периода 2005 г.- 2015 г., или да са получили доходи от някакъв вид работа на свободна практика. Съдът е изложил мотиви защо с оглед на данните от този доклад няма основание да се приеме, че ответникът не е получил доходите, посочени в електронните удостоверения. Изложени са и съображения защо се приема като доход сумата 60000 лева, представляваща обичайни дарения при годежа и сватбата на ответниците през 2005 г. и 2006 г. Относно сумата 639000 лева, представляваща сбор от върнати заеми от дружествата „МБ принт“ и „Кредит актив“, според Комисията от анализа на движението на паричните средства на ответниците за периода 2005-2011 г. се установява, че средствата от изтеглените банкови кредити не са достатъчни за предоставянето на парични заеми на контролираните от тях юридически лица, и независимо че Л. са усвоили кредити, те не се източник на предоставените заеми, тъй като са послужили за погасяване на стари кредитни задължения. Затова предоставените заеми на контролираните юридически лица не са с установен източник на средства и не следва да се възприема връщането им за приход на ответниците. Според съда обаче приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на ответниците, поради което след като в случая е установено получаване на сумите, техният сбор следва да се приеме като част от приходите на ответниците. Съдът е обсъдил и каква сума следва да се приеме като разходи за пътувания на Л.. В заключение, нетният доход на ответниците за проверявания период е изчислен в размер на 885512,40 лева, а имуществото – в размер на 1111477,75 лева, поради което е прието, че разликата между придобитото имущество и нетния доход е 225965,35 лева и тя е под 250000 лева, поради което липсва значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците за проверявания период, респ. и незаконно придобито имущество, което на основание чл. 153 и сл. ЗОНПИ да подлежи на отнемане в полза на държавата. При тези данни са налице определените в закона предпоставки за допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за да се провери твърдението за допусната от въззивния съд очевидна неправилност поради видимо тежко нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимия към спора материален закон. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,