Определение № 363 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 708/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.396 ГПК. Образувано е по частни жалби и на двете страни по делото срещу определение № 433 /11.10.2022 г. по в.гр.д. № 261 /2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което 1) е допуснато обезпечение на иска на М. Д. Д. срещу Г. А. А. за присъждане на сумата 199 100 лева частично, представляваща обезпечение за неоснователно обогатяване, дължимо от родителите на ответника на родителите на ищеца, придобито с договор за вземане от 04.05.2011 г., ведно със законната лихва от 26.07.2011 г. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот – апартамент в [населено място] с идентификатор 07079.613.96.1.16 по КККР на [населено място], с площ кв.м., индивидуализиран в определението и с което 2) е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху втори недвижим имот. Всяка една т страните по делото обжалва определението в съответната част – Г. А. в частта, с която е допуснато обезпечение, а М. Д. - в частта, с която не е допуснато. Настоящият състав намира, че частните жалби са допустими, по тяхната основателност: За да постанови обжалваното определение съставът на БАС е приел следното: С първоинстанционното решение, което е обжалвано и от двете страни, искът на М. Д. е уважен частично – за сумата 25 434 лева, ведно със законната лихва, а в останалата част – до предявения размер от 199 100 лева – е отхвърлен, поради което е допустим и вероятно основателен и че ищецът има обезпечителна нужда, т.к. съдебният спор е с голяма продължителност и съществува опасност да бъде затруднено осъществяването на съдебно признатите на ищеца права; Поисканата обезпечителна мярка е допустима и с оглед предявения размер на частичния иск - 199 100 лева и характеристиките на имотите, целите на обезпечението ще се постигнат чрез налагане на възбрана върху първия индивидуализиран недвижим имот с идентификатор 07079.613.96.1.16 и възбрана върху другия недвижим имот с идентификатор 07079.610.78.2.2 не бива да се допуска, за да не бъде превишена обезпечителната нужда на молителя; На този етап от производството, след постановеното първоинстанционно решение, не е необходимо да се изисква от ищеца внасянето на гаранция. След постановяване на обжалваното определение въззивният съд е постановил решение № 199 /16.11.2022 г. по делото, с което е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът на М. Д. срещу Г. А. е уважен за разликата над 1 250 лева до уважения размер 25 434 лева и вместо това е постановил отхвърляне на иска за тази разлика и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния размер на частичната претенция 199 100 лева. За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил мотиви, че частта от вземането над 1 250 лева е погасена по давност. В писмото, с което частните жалби са изпратени на ВКС е написано, че срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, която е в процес на администриране, не са посочени повече факти. Като взема предвид обстоятелството,, че въззивният съд е направил извод за вероятната основателност на иска до уважения от първоинстанционния съд размер въз основа на резултата от първоинстанционното решение, но със своето въззивно решение по същество е обосновал извода, че искът е основателен само за сумата 1 250 лева, настоящият състав на ВКС приема извода, че за отхвърлената част искът е вероятно неоснователен и че във всички случаи допуснатата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като стойността на недвижимия имот е десетки пъти по-висока от уважената част на иска, поради което намира, че частната жалба на Г. А. е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато обезпечение и искането за допускане на това обезпечение следва да бъде отхвърлено и издадената обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена, а жалбата на М. Д. е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която искането за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху втория посочен имот е отхвърлено. Воден от изложеното съдът