Решение № 249 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 946/2010 г.

Решение № 249 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 946/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. С., действаща като [фирма], със съдебен адрес - [населено място], приподписана от пълномощника й адвокат В. Б., срещу въззивно решение № 54 от 4.03.2010 г. по гр. дело № 294/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 224 от 1.04.2009 г. по гр. дело № 2041/2006 г. на Казанлъшкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Й. Н. и И. Е. Н. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 5.01.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно апартамент № АП-П-1 на ниво + 9.80, проектиран в административно-жилищна сграда в дворно място, съставляващо УПИ *** в кв. 200 по плана на [населено място], съставляващ сега офис Д-1 /обособен от спалнята на апартамента/, офис Д-2 /обособен от кабинета на апартамента/ и офис Н-1 /обособен от дневната на апартамента/ с обща застроена площ на трите обекта 113.64 кв. м. Въззивният съд е приел, че ответницата С. Й. Н. не е регистрирана като едноличен търговец и не може да се приеме, че извършва по занятие търговска дейност - строителен предприемач. По тази причина процесният имот е съпружеска имуществена общност и след като съпругът и И. Е. Н., който не е страна по предварителния договор, не е съгласен да се обяви договорът за окончателен, то искът е неоснователен. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че след като С. Й. Н. не е регистрирана като едноличен търговец, то при сключването на процесния предварителен договор не е извършвала търговска дейност. Това е така, защото строителството на четириетажна сграда с магазини не е дейност за задоволяване на семейни нужди, а е с цел продажба, т. е. абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ. По тази причина процесният апартамент, съобразно ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС не е съпружеска имуществена общност. Ответниците по касационната жалба С. Й. Н. и И. Е. Н., двамата със съдебен адрес - [населено място], оспорват жалбата. С определение № 90 от 25.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 4.03.2010 г. по гр. дело № 294/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за това дали сключеният предварителен договор е търговска сделка, независимо че продавачът не е регистриран като едноличен търговец, след като последният извършва по занятие търговска дейност, който е решаван противоречиво от съдилищата. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, изброени примерно в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Според ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ТЗ. От друга страна търговските сделки се обособяват като такива с оглед на обективен и субективен критерий. Абсолютните търговски сделки са изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват /чл. 286, ал. 2 ТЗ/, а прилагането на субективния критерий предполага, че сделката е търговска, ако е сключена от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие /чл. 286, ал. 1 ТЗ/. По тази причина в разглеждания случай сключените сделки за покупка и строеж на недвижими имоти с цел продажба от ответницата по иска са в качеството и на търговец, поради което придобитият от нея процесен недвижим имот не е съпружеска имуществена общност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд с оглед изложеното по-горе по въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, неправилно е приел, че ответницата С. Й. Н. не е търговец и не може да се приеме, че извършва по занятие търговска дейност - строителен предприемач. Неправилен е и изводът, че процесният имот е съпружеска имуществена общност и след като съпругът и И. Е. Н., който не е страна по предварителния договор, не е съгласен да се обяви договорът за окончателен, то искът е неоснователен. Процесният имот не е съпружеска имуществена общност и съгласието на съпруга - нетърговец не е необходимо за обявяване на договора за окончателен. Ето защо въззивният съд не е определил правилно предметът на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е неправилен. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) без да бъде изяснен въпросът за актуалния статут на имота, предмет на предварителния договор, с оглед извършената промяна в предназначението на част от сградата в хода на строителството и построяването на офиси вместо апартаменти, както и за данъчната оценка на процесния имот. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се установи с експертиза актуалния статут на имота, предмет на предварителния договор и данъчната му оценка с оглед определяне следващите се разноски по прехвърлянето му. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.