Определение № 1012 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Й. С. срещу Определение № 32767 от 07.10.2025 г. по КАНД № 3872/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Й. С. срещу Определение № 19679 от 09.06.2025 г. по КАНД № 3872/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение № 12438 от 09.04.2025 г. по КАНД № 3872/2024 г. на Административен съд София-град в частта за разноските. Върховният административен съд приема, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 213а, ал. 2 АПК. Мотивите на съда са, че определението, с което е отхвърлено искане за изменение на решение на касационната инстанция в частта за разноските, е окончателно също като решението, чието изменение се иска. Определението е правилно. Производството по КАНД № 3872/2024 г. по описа на Административен съд София-град се е развило по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН. Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. По аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК Определение № 19679 от 09.06.2025 г. по КАНД № 3872/2024 г. на Административен съд София-град също е окончателно. Тази разпоредба не нарушава двуинстанционния съдебен контрол, защото въпросът за отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор, поради което той следва именно главния спор в производството. Касационното решение е окончателно и законът не предвижда изключения от това правило. С постановяване на решението на касационната инстанция редовните средства за съдебен контрол са изчерпани. Ето защо с постановяване на определението по чл. 248 ГПК средствата на съдебен контрол също са изчерпани. Предвид препращащата разпоредба на чл. 63в ЗАНН и приложимата на това основание разпоредба на чл. 213а, ал. 1 и 2 АПК няма пречка съдът, постановил определението по чл. 248 ГПК, да се произнесе по допустимостта на подадената срещу същото определение частна жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение