Определение от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.93, ал.10 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба на Сдружение за дива природа- БАЛКАНИ, представлявано от П. Цветков- председател на УС и лице с индивидуална представителна власт и Българска фондация БИОРАЗНООБРАЗИЕ, представлявано от Й. Славова, в качеството й на изпълнителен директор, както и присъединеният жалбоподател Сдружение „За земята- достъп до правосъдие“ срещу Решение №5-ПР/2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Изменение на инвестиционно предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“ по Източен вариант Г 10.50“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, както и върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване и защитени зони. Предвид провеждане на съдебно следствие в процеса, в съдебно заседание на 25.03.2025 г., съдът допусна комплексна съдебно- биологична експертиза със задача: „Води ли инвестиционното намерение до намаляване площта на местообитанията и местообитанията на видове, посочени като критерии за добро природозащитно състояние в подробните и специфични цели на всеки един вид местообитание“, като на страните беше даден 7- дневен срок за ангажиране на становище по задачата и поставяне на допълнителни въпроси към експертизата. След указания срок министърът на околната среда и водите, чрез пълномощниците ав.Попалексова и адв.Буюклиев, възрази срещу така формулираната задача на експертизата с аргументи, подробно изложени в становище от 07.04.2025 г., с подчертаване непрецизността на задачата по отношение на площта на местообитанията, за която не се спори, че ще бъде намалена и по отношение на критерия „добро“ природозащитно състояние и липса на съобразяване с изискванията на чл.17 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Обясненията по прилагането на чл.17 от Директивата. Отправено е искане за поставяне на следната задача: „Установеното намаляване на площта води ли до промяна на степента на съхранение и природозащитно състояние за местообитанията и местообитанията на видове, чиято площ се засяга“. Посочени са имената и местоработата на две вещи лица ботаници и две вещи лица зоолози. По повод определението на съда, в указания 7 – дневен срок, процесуалният представител на жалбоподателите, е депозирал молба с изпълнено указание от страна на съда за плащане на депозит за изготвяне на допуснатата експертиза и посочване на две вещи лица с имена и месторабота- зоолог /херпетолог/ и ботаник. На 14.04.2025 г. е депозирана и молба с доводи по становището на МОСВ от 07.04.2025 г., като твърди, че допуснатият въпрос за експертизата е относим и необходим за изясняване на спора, като предлага същия в редактиран, с оглед термините, вариант,а именно: „Води ли инвестиционното намерение до намаляване на площта на местообитанията и местообитанията на видове, посочени като целевата стойност на параметъра площ за благоприятно природозащитно състояние в подробните и специфични цели на всеки вид местообитание“ Във връзка с изложените съображения на МОСВ предлага поставянето на допълнителен въпрос, който е следният: „Намаляването площта на местообитанията и местообитанията на видове във връзка с реализацията на инвестиционното предложение има ли вероятност да окаже отрицателно въздействие върху подробните и специфични цели на природните местообитания и видовете и по- специално върху целевата стойност на параметъра площ на територията на защитената зона“. Формулираният допълнителен въпрос към експертизата от страна на МОСВ по своята същност е част от допуснатата задача, поради което искането се явява неоснователно. Във връзка с поставения допълнителен въпрос от страна на процесуалния представител на жалбоподателите, съдът счита същата за допустима и относима. Предвид изпълнение на указанията, дадени в протоколно определение от 25.03.2025 г., съдът, на основание чл.195, ал.2, вр. с ал.1 и чл.197 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.396, ал.1 и 2 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,