Определение № 3868 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 228 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Директорът на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, чрез пълномощник, е сезирал Върховния административен съд с искане за допълване на постановеното по делото определение № 2970 от 21.03.2025 г. в частта за разноските. Излага съображения, че съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноските по делото за защита от юрисконсулт, направеното от страната с депозирания по делото писмен отговор на подадената от министъра на околната среда и водите частна жалба против определение № 1840 от 17.01.2025 г., постановено по адм.д. № 12022/2024 г. на Административен съд София-град. С постановеното определение частната жалба е приета за неоснователна. Ответникът министърът на околната среда и водите не изразява становище по искането. Върховният административен съд приема молбата за подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството пред ВАС е образувано по частна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез пълномощник, против определение № 1840 от 17.01.2025 г. по адм.д. № 12022/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане жалба на министъра на околната среда и водите срещу уведомление от 12.07.2024 г. на директора на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите и е прекратил производството по делото като недопустимо. Съдът, с постановеното по делото определение № 2970 от 21.03.2025 г., е оставил в сила обжалваното определение на АССГ, като не се е произнесъл по направени в производството съдебни разноски, нито е посочил в мотивите си, че страните претендират такива. Отбелязал е, че директорът на Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите, чрез пълномощник, е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Видно от съдържанието на депозирания писмен отговор, страната е формулирала изричен петитум да й бъдат присъдени сторените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. Искането за присъждането им следва да бъде направено до приключване на спора пред настоящата инстанция. В случая искането от ответника по частната жалба е направено своевременно, приложено е и пълномощно на представляващия го юрисконсулт. Искането е основателно с оглед изхода на правния спор, както и предвид факта, че съдът е пропуснал да се произнесе по него с постановеното по делото определение. Предвид изложеното, постановеното определение следва да се допълни, като на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Министерството на финансите бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 50 лв. Воден от горното, Върховният административен съд