Определение № 2376 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2024 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Л. Й. Й. частна касационна жалба срещу определение № 144 от 23.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 49 от 2024 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено определение № 2742 от 28.11.2023 г. по гр.д.№ 613 от 2023 г. на Шуменския районен съд и делото е върнато на същия състав на Шуменския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба на Л. Й. Й. се съдържа искане за спиране на основание чл.282, ал.2 ГПК на атакуваното определение на Шуменския окръжен съд. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по молбата за спиране приема следното: По реда и на основание чл.282, ал.2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения, по които е подадена касационна жалба. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на невлезли в сила въззивни решения, които подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая молителката Л. Й. иска да бъде спряно изпълнението на определение, което не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение. Поради това молбата й за спиране на изпълнението на това определение на основвание на чл.282, ал.2 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение