Определение № 289 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 309 ГПК и чл. 403, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 6202 от 06.08.2020г., подадена от К. Г. Г., за освобождаване на обезпечението в размер на сумата 1000лева, внесено по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, чрез превеждането й по конкретно посочена сметка. Препис от молбата е връчен на насрещната по делото страна за евентуално становище. Срещу искането, основано на чл. 282, ал. 5, във вр. с чл. 309 ГПК, е възразил ответника по молбата за отмяна - И. К. Г., който в отговора си с вх. на ВКС № 6972/16.09.2020 г. поддържа, че искането е неоснователно, тъй като от спиране изпълнението на решението е претърпяла неимуществени вреди. С молба вх.№7631 от 07.10.2020г., след дадени от съда с разпореждане от 23.09.2020г. указания, И. К. Г. е представила копие от подадени от нея искова молба вх.№22018891 от 05.10.2020г. срещу К. Г. Г., с която е предявен иск за обезщетение в размер 2000лв. по чл.403, ал.2 ГПК вр. чл.45 ЗЗД, както и молба за допускане обезпечение на същия иск. Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид изложените съображения и провери данните по делото, намира следното: Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Съображенията за това са следните: Настоящото дело е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, подадена от К. Г. Г.. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение, с което в производство по чл. 22а от Закона за закрила на детето и чл. 12 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е постановено връщане на децата Г. К. Г., [дата на раждане], и К. К. Г., [дата на раждане], в държавата по обичайното им местопребиваване – С. американски щати, и предаването им на майката И. К. Г. (М.). По искането по чл. 282, ал. 2 ГПК има произнасяне от състав на Върховния касационен съд, който с определение № 128/24.04.2020 г. по частно гр.д. № 1102/2020 г. е спрял изпълнението на влязлото в сила решение при определена гаранция в размер на 1000 лв., внесена по специалната сметка на ВКС от К. Г. Г.. С решение № 100/24.07.2020 г., постановено по настоящото гр.д. № 1512/2020 г., молбата на К. Г. Г. по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК е оставена без уважение и е отменено определението по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на СГС № 5982/09.08.2019 г. С молба вх. № 6531/21.08.2020 г. ответникът по молбата за отмяна И. К. Г., чрез адв. Й. Б., е поискала от съда внесената от насрещната страна – молителят К. Г. гаранция от 1000 лв. да ѝ бъде преведена, тъй като продължавала да търпи вреди от неизпълнението на решението от страна на К. Г.. Позовала се е и на постановеното в определение № 102/13.04.2016 г. на ВКС, г.о. по гр.д. № 7310/2014 г. С определение № 241 от 27.08.2020г. състав на ВКС е оставил това искане без уважение и е постановил молба вх. № 6531/21.08.2020 г., подадена от И. К. Г., чрез адв. Й. Б., да се докладва при произнасяне по молба вх. № 6202/06.08.2020 г. на К. Г. Г., подадена по делото. В процедурата по администриране на молба вх. № 6202/06.08.2020 г., И. К. Г. е представила доказателства за предявен иск по чл.403, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 5 от ГПК, основанията за освобождаване на обезпечението са отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. В случая с постановяване на решение № 100/24.07.2020 г., постановено по настоящото гр.д. № 1512/2020 г., съставът на ВКС се е произнесъл по същество по подадената молба за отмяна, като е оставил същата без уважение, поради което никое от посочените основания не е налице. Съобразно предназначението на внесената парична гаранция, вкл. в хипотезата на чл. 309 ГПК - да обезпечи изпълнението на влязлото в сила решение и да обезщети ответника по молбата за отмяна от евентуалните вреди от неоснователно предизвиканото от молителя спиране, в който смисъл са и задължителните разяснения в т. 2 и т. 3 на ТР № 6/14 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че внесената от молителя К. Г. като обезпечение, сума от 1000лв., подлежи на използване според нейната законова цел - за защита интереса на ответника по молбата за отмяна. Вземането на И. Г. за вреди, наличието на такива като вид и размер, не могат да се преценяват в настоящото производство. Същите са предмет на отделно производство, образувано по подадената от нея искова молба. Висящността на това производство е пречка внесената от Г. сума да бъде освободена. По изложените съображения необходимостта да бъде гарантиран интересът на насрещната страна, която законодателят явно свързва с освобождаване на внесеното обезпечение, не е отпаднала, поради което молбата, основана на чл.282, ал.5 ГПК се явява неоснователна. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС