Определение № 4366 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 141 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 2351/2020 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената частна жалба от В. М. М., чрез адв. Н. С. Х., против определение № 72 от 11. 05. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 94/2020 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено прекратително определение № 802 от 14. 10. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 569/2019 г. на ОС – Ловеч. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от В. М. М. с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено след приемане на тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС и възобновяване на производството по делото. В обжалваното определение е посочено, че съгласно тълкувателния акт определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, на частна касационна жалба и на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, в които изключения настоящият случай не попада. С оглед указанията по прилагането на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, дадени с тълкувателното решение, е прието, че подадената частна жалба се явява недопустима. Същата е насочена срещу определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството по делото определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция – с определението на окръжния съд е прекратено, като недопустимо, частното производство, образувано по жалба срещу неподлежащо на обжалване определение на първоинстанционния съд. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС е законосъобразен. Определението на апелативния съд е постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК (в ред., ДВ бр. 50 от 2015 г.), поради което е окончателно и не подлежи на обжалване. С посоченото тълкувателно решение е разяснено, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. Изложените в частната жалба доводи за задължението на съда да даде указания за внасяне на депозит за допусната експертиза, не са относими за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.