Определение № 10727 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10299/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от „РИНЕКС - М“ ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуален представител адв. Чеширова, против определение 843/11.09.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-723/2025 г. С жалбата се възразява срещу извода на Комисията за необходимост от мотивиране на искането за налагане на претендираната временна мярка и се твърди, че оспореното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателят изразява становище, че поради значителните нарушения на законовите изисквания при откриване на процесната възлагателна процедура, нейното осъществяване би накърнило в голяма степен обществения интерес. Счита, че провеждането на една незаконосъобразна процедура би увредило интересите, както на възложителя, така и на участниците в процедурата. Частният жалбоподател заявява, че при разглеждането на искането за налагане на временна мярка следва да се отчете и принципът заложен в чл. 1 ЗОП, а именно осигуряване на ефективност при разходване на публичните средства. Претендира отмяна на обжалваното определение и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от възложителя и.д, Зам.-генерален директор ’’Експлоатация" в Национална компания „Железопътна инфраструктура" ДП, чрез пълномощник - и.д. главен юрисконсулт, в който се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима- подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 843/11.09.2025 г., е оставено без уважение искането на „РИНЕКС - М“ ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и строителство за модернизация на железопътен участък Гюешево - граница с Република Северна Македония, включително гара и приемно здание Гюешево", открита с Решение № F717542 от 24.07.2025 г. на и.д. Зам.-генерален директор "Експлоатация” в Национална компания „Железопътна инфраструктура" ДП. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че оспорващото дружество не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Комисията е преценила, че в предявената жалба не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието на жалбоподателя и на други потенциални участници, поради заложените незаконосъобразни ограничаващи условия. Относно твърдението на „РИНЕКС - М“ ЕООД за провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и във връзка с развитите аргументи за допуснати нарушения на ЗОП, КЗК е посочила, че ще се произнесе по съществото на спора. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания. От фактическа страна е прието следното: КЗК е сезирана с жалба с вх. № ВХР-1928/18.08.2025 г. от „РИНЕКС - М“ ЕООД срещу Решение № F717542 от 24(07.2025 г. на и.д, Зам.-генерален директор ’’Експлоатация" в Национална компания „Железопътна инфраструктура" ДП /упълномощен с пълномощно № 3010 от 29.01.2025 г./, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура" с предмет: „Проектиране и строителство за модернизация на железопътен участък Гюешево - граница с Република Северна Македония, включително гара и приемно здание Гюешево". Съдът намира, че в случая Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата", каквото в случая е отправено. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдяните от частния жалбоподател нарушения. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче оспорващото дружество не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин. В предявената жалба не са развити конкретни аргументи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а само се твърди, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради обявените незаконосъобразни условия за участие във възлагателната процедура. В искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ се набляга единствено на незаконосъобразността на условията в процедурата, което е въпрос по съществото на спора и не е предмет на настоящото производство. Правилно е становището на Комисията, че посочените от жалбоподателя съображения не са достатъчни, за да доведат до обоснована преценка, че интересите на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Във връзка със значимостта на обществения интерес КЗК правилно е съобразила специфичния предмет на процесната обществена поръчка представляващ проектиране и строителство за модернизация на железопътен участък Гюешево - граница с Република Северна Македония, включително гара и приемно здание Гюешево. Проектът съгласно становището на възложителя е един от основните приоритети в политиката на Министерство на транспорта, в съответствие вменените му задължения с чл.5 от ЗЖТ, както и на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, в качеството му на управител на железопътната инфраструктура по смисъла на чл.9, ал.З от ЗЖТ. Реализацията на поръчката, обект на настоящето производство, ще положи основите за осъществяване на поетите ангажименти, разписани в Меморандума за разбирателство между Република България, Република Албания и Република Северна Македония за сътрудничество в изграждането на устойчива инфраструктура по протежението на Коридор VIII; Не е спорно, че процедурата е със значителен обществен интерес. В мотивите на обжалваното определение обосновано е счетено, че вредите биха били значителни, предвид мащаба и важността на проекта. Съдът възприема тезата на КЗК, по отношение на главния аргумент на жалбоподателя за спиране на настоящата процедура, а именно: провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП. Правилно в случая КЗК постановява, че на този етап от производството не следва да се обсъжда и да се произнася по безспорен и категоричен начин дали има извършени такива, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. По тази причина, не може да се направи обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя, възложителя или на обществото като цяло. КЗК вярно се е обосновала и с приложението на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, с оглед на което интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето й. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,