Определение № 416 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12106/2024 г.

Производството е образувано е по частна жалба на „Макс транспорт и спедиция“ ЕООД срещу разпореждане от 29.10.2024 г. по к.а.н.д. № 2983/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С разпореждането е оставена без разглеждане частна жалба, вх. №28200 от 14.10.2024 г. подадена от „Макс транспорт и спедиция“ ЕООД срещу Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г., с което е оставено в сила Разпореждане №129 от 04.01.2024 г. по а.н.д. №17878/2023 г. на Софийския районен съд (СРС). Частният жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила, с императивните материалноправни разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Счита, че неправилно съдът е приел, че Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г. не подлежи на обжалване. По подробно изложени в жалбата съображения прави искане разпореждането да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Разпореждане № 129 от 04.01.2024 г. на СРС е прекратено съдебното производство по а.н.д № 17878/2023 г. като процесуално недопустимо. С Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г., Разпореждане №129 от 04.01.2024 г. по а.н.д. №17878/2023 г. на СРС е оставено в сила На 14.10.2024 г. чрез АССГ до Върховния административен съд е подадена частна жалба от „Макс транспорт и спедиция“ ЕООД срещу Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане АССГ е приел, че оспореното определение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 235 АПК, както е указано и в самия акт. Предвид посоченото и на основание чл. 213, ал. 2 във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 4 и чл. 236 АПК е оставил без разглеждане частната жалба на „Макс транспорт и спедиция“ ЕООД срещу Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г. В обжалваното определение не е посочена правната норма, въз основа на която съдът приема, че е компетентен да разгледа подадената частна жалба. В случая не се обжалва акт на районен съд, а такъв на АССГ, който като касационна инстанция се е произнесъл по обжалвано пред него разпореждане на районния съд. Не намира приложение и нормата на чл. 213а, ал. 2 АПК, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд при наличие на основанията по чл. 215 АПК, а не на касационния съд при подадена жалба срещу друг акт на административния съд. Тричленният състав на АССГ не е функционално компетентен да се произнесе по подадена частна жалба срещу постановеното от същия съд определение. Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а жалбата на „Макс транспорт и спедиция“ ЕООД срещу Определение №4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по к.а.н.д. № 2983/2024 г. следва да бъде изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение