Определение № 9306 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу определение № 17448 от 08.05.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 2925/2026г. по описа на съда, с което е върната исковата молба на К. в инициираното от него производство по реда на чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и същото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводът на съда за нередовност на исковата молба поради непосочване на конкретно нарушени материалноправни разпоредби от правото на ЕС, извън тези от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) са неправилни. Иска се отмяна на прекратителното определение и да се върне делото за „ново разглеждане“, вероятно се има предвид продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По искова молба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], пред Административен съд-София град е образувано адм. дело № 2925/2026г. по описа на съда. Исковата претенция на К. е била насочена срещу Административен съд София – област (АССО), за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, свързани с допуснати от ответника нарушения на чл. 47, ал.2, изр.1 и ал.3 от ХОПЕС и чл.6, т.1, изр.1 от ЕКПЧ. Правното основание на претенцията - чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С две поредни разпореждания, едното от 12.03.2026 г., а следващото – от 20.04.2026 г., съдът е оставил без движение исковата молба, с указания към ищеца и назначения му служебен защитник да уточни и конкретизира нарушените защитими права и да посочи нарушената правна норма на ЕС, както и да изложи конкретни факти и обстоятелства по причинно – следствената връзка между поведението на ответника и вредите, причинени на ищеца. С молба от 04.05.2026г., депозирана от адв. К. - Трильовска, не се посочват конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, която създава конкретни материални права за частноправни субекти и която К. твърди, че е нарушена от ответника. При това положение, съдебният състав, анализирайки предпоставките, при които искова претенция с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ може да се разгледа по същество, е приел, че същата е недопустима и следва да бъде върната. Мотивирал се е, че въпреки дадените двукратно указания, в исковата молба и молбата-уточнение липсвало посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права, да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ПЕС. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че след като К., действащ лично и чрез назначения му служебен защитник не е изпълнил указанията на съдебния състав за посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права, да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ПЕС, исковата молба следва да бъде върната. Съдът с разпорежданията с дадените в тях указания към К. изрично е посочил, че ако не бъдат изпълнени, производството по делото ще бъде прекратено, както и е сторено. Във всички случаи сочените разпоредби от Хартата и/или Конвенцията следва да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. Това е изискване за редовността на исковата молба по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 ГПК, когато с нея е предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, предявен с исковата молба, което е задължение на съда, така и за организиране на защитата на ответника по спора, в който смисъл са и изложените в прекратителното определение на съда мотиви. В конкретния случай правилно е установено от първоинстанционния съд, че това изискване не е спазено. Твърденията на ищеца за нарушения на разпоредбите на чл. 47, ал.2, изр.1 и ал.3 от ХОПЕС и чл.6, т.1, изр.1 от ЕКПЧ остават извън приложението на правото на ЕС, съответно извън приложното поле на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. Пред първоинстанционния съд липсва посочване от кои правни норми на правото на ЕС, създаващи за него конкретни права, същият претендира вреди, а неотстраняването на нередовностите на исковата молба в посочения от съда срок, води до недопустимост на съдебното производство. Ето защо като е върнал исковата молба на К. в инициираното от него производство по реда на чл. 2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е прекратил съдебното производство, първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд