Определение № 185 от 03.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 128/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Н. Г. М. и Л. Н. М. срещу определение № 1739 от 09.12.2011 г. по в.ч. гр.дело № 1269/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2733 от 17.10.2011 год.по гр.д.№ 738/2011 год.на Пловдивски окръжен съд за връщане на исковата молба,подадена от М. Л. П. – М./починала в хода на делото и заместена от наследниците си – конституирани като ищци,сега частни жалбоподатели/ на основание чл.129 ал.3 от ГПК и прекратяване на производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Позовават се като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК. Твърдят, че двата процесуалноправни въпроса – непредставяне на доказателства в подкрепа на твърдяното право,основание ли е за прекратяване на производството по делото и при нередовност на предявените в обективно и субективно съединение искове,за каквито ги е намерил съдът,изцяло ли трябва да се прекрати производството,включително и по иска,който не страда от нередовности ,са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиви от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е допустима. За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно е оставено без уважение поредното дванадесето искане за продължаване на срока,поради непосочване на уважителни причини,а поради неостраняване на нередовностите-индивидуализиране на спорното право по основание и петитум и срещу кои ответници,първоинстанционния съд е процедирал в синхрон с разпоредбата на чл.129 ГПК във вр.чл.127 и чл.128 ГПК. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК по посочените въпроси,тъй като е безпротиворечива съдебната практика ,а с обжалваното определение съдът е приложил точно цитираните норми на исковия процес. Определението за прекратяване на производството,поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне на производството без движение до привеждане на исковата молба в съответствие с разпоредбата на ГПК. Когато ищецът не е формулирал ясно твърдение относно конкретното материално право,дори и при обективно и субективно съединени искове, както е в настоящия случай, исковият процес не може да се развие,тъй като няма формулиран правен спор, който е призован да разреши. Затова, когато исковата молба не съдържа някои от посочените данни, тя се оставя без движение и се връща, ако ищецът не попълни тези данни.И тъй като в настоящия случай не са уточнени правопораждащите юридически факти по иска с правно основание чл.108 ЗС,правилно е процедирано и по отношение на обективно съединения иск с правно основание чл.59 ЗЗД,който е акцесорен на първия. В. от изложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.