Определение № 4393 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3780/12.05.2026 г. на Д. М. К. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 173 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 935/2024 г. на Районен съд – Троян и на решение № № 61 от 24.03.2026 г. по гр. д. № 695/2025 г. (погрешно отразено в решението като гр. д. № 498/2025 г.) на Окръжен съд – Ловеч. С решение № 61 от 24.03.2026 г. по гр. д. № 695/2025 г. на Окръжен съд – Ловеч е потвърдено решение № 173 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 935/2024 г. на Районен съд – Троян, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, че Д. М. К. дължи на „Домоуправител Плевен“ ЕООД сумата от 303.46 лв. главница, представляваща дължима сума по договор за услуга „домоуправител“, за периода м. февруари 2022 г. - м. юли 2024 г., вкл., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 335/16.08.2024 г. по ч. гр. д. № 640/2024 г. по описа на РС - Троян, и са присъдени разноски за съдебното производство в полза на „Домоуправител Плевен“ ЕООД. Молителят твърди, че след приключване на съдебното производство е узнал нови съществени обстоятелства, а именно: от общо 48 собственици са положени само 17 подписа, което не покрива изисквания кворум по чл. 17, ал. 7 ЗУЕС; част от подписите (последните четири) не са автентични и са положени и дописани след заседанието; протоколът от общото събрание на етажната собственост, въз основа на който са постановени съдебните решения, съдържа неистински подписи; по случая е подаден сигнал до прокуратурата за документно престъпление и е образувана преписка. Към молбата са приложени протокол от общото събрание, списък на всички собственици. Не е подаден отговор на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Отмяната по чл. 303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Легитимирана да инициира производство за отмяна е заинтересованата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т.е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност. Тези факти не трябва да са новосъздадени (възникнали след приключване на устните състезания с влязло в сила решение). Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна не е могла да ги докаже поради липса на тези документи, въпреки положената от нея грижа за добро водене на процеса. Не са нови доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тези, които страната своевременно е могла да узнае/да се снабди при полагане на дължимата активност и старание. Съдебното производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения не може да бъде средство за поправяне пропуските, грешките, проявената небрежност на страните при осъществяване на защитата им по делото. Освен това новите обстоятелства и новите писмени доказателства трябва да са от съществено значение за решаването на спора. В настоящия случай молбата за отмяна е основана на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК. Съгласно визираните по-горе решения, чиято отмяна се иска, отговорността на Д. К. е била ангажирана с оглед качеството му на етажен собственик, който дължи припадащата му се част от разходите за ремонт и поддръжка на етажната собственост съгласно решения на общото събрание на ЕС, обективирани в протокол от 29.12.2022 г. Като такъв, още в исковото производство той е следвало да е наясно с общия брой на етажните собственици, респ. могъл е да го установи, и съобразно него да направи възражение относно кворума за провеждане на събрание на ЕС и вземане на решения. В молбата не е изложено защо едва след влизане в сила на решението по спора той е разбрал какъв е броят на етажните собственици, както и как и кога е узнал, че част от подписите са неавтентични или положени след заседанието. Ето защо молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК. В тази връзка съдът съобразява и че всички доводи от молбата за отмяна относно кворума и подписите са наведени още с отговора на исковата молба, където е посочено, че в блока има 48 апартамента, а последните четири имена в протокола от 29.12.2022 г. са дописани впоследствие и не са подписани от собствениците. Това опровергава напълно твърденията на Д. К. за узнати от него след влизане в сила на решението нови съществени обстоятелства от значение за изхода на спора. Предвид горното съдът намира, че в молбата за отмяна не са наведени съображения, от които да следва, че Д. К. действително е узнал нови обстоятелства от значение за изхода на спора, които не е могъл да узнае в течение на исковото производство. Когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 и чл. 304 ГПК, тя се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Горното обуславя оставяне на молбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,