Определение № 13948 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора в [населено място] против определение № 3701/01.10.2024г. по адм. дело № 952/2024г. по описа на Административния съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по посоченото адм.дело. По подробно изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение се иска същото да бъде отменено. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството по адм.дело № 952/2024г. е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв., за причинени неимуществени вреди от решение, постановено по адм.д. N 15133/ 2014г. по описа на Върховен административен съд. Към исковата молба е приложена молба за освобождаване от държавна такса. За да прецени нейната основателност, решаващият състав е изискал справка от Началника на Затвора- [населено място] за всички изплатени на частния жалбоподател парични суми, присъдени му от съдилищата по водени от него дела, както и реално получените суми по време на пребиваването му в затвора. Като е анализирал данните от предоставената информация, съдът е установил, че лицето е сключило два договора за цесия, като е прехвърлил вземанията на своята майка, преведени са му суми по изпълнителни листове, както и редовно са му превеждани дребни суми. При наличието на вземания в посочените размери, независимо от плащанията по други изпълнителни дела, водени срещу него от държавни съдебни изпълнители, съдът е приел, че молбата за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса следва да бъде оставена без уважение. Определението е правилно. Решаващият състав е извършил правилна преценка на имущественото състояние на лицето, след като е изискал подробна справка за всички изплатени му парични суми и като е съобразил разпоредбата на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощи и е преценил, че дължимата се за първоинстанционното производство държавна такса не е непосилна за жалбоподателя. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря и на осн.чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение