Определение № 1597 от 01.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 457 от 20.01.2025 г. на Община Девня за отмяна на влязло в сила решение № 158 от 15.07.2024 г., поправено с решение № 259 от 03.12.2024 г., постановени по гр. д. № 1031/2023 г. на Девненския районен съд. С посоченото решение, по предявения от М. М. К. срещу Д. Я. Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, е признато за установено, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот с идентификатор *****, с адрес [населено място],[жк], [улица], бл. № 8, вх. Б, ет. 3, ап. 22, находящ се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, като претенцията за предаване на владението на имота е отхвърлена. В молбата са изложени твърдения, че за имота, предмет на горепосоченото дело, е съставена заповед № 1002-309/18.07.2019 г. на кмета на Община Девня, с която е наредено завземането му на основание чл. 13, ал. 2 НРПУРОИ на Общински съвет – Девня. Въпреки това, молителят не е бил призоваван и не е участвал по това дело, поради което, според него, са налице основанията на чл. 303 и чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от М. М. К., представлявана от адв. Г. Н., в който се излагат съображения, че същата е недопустима, респ. неоснователна. Претендира разноски. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира следното: Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК са страните, които са участвали в производството, по което то е постановено, и което е задължително за тях и за техните правоприемници съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Следователно отмяната по чл. 303 ГПК защитава страните по делото, а в случая молителят, който не е взел участие в делото, приключило с влязлото в сила решение, се явява трето по отношение на процеса лице и поради това не е легитимиран да иска отмяната му по посочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само това трето лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2), т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче не е налице необходимо другарство между Община Девня, която твърди наличието на самостоятелни права върху процесния имот, и ответника по предявения иск по чл. 108 ЗС, тъй като те не са участници в неделимо правоотношение. Поради това Община Девня не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и няма интерес да иска неговата отмяна, тъй като за нея е налице друг път на защита след като заявява самостоятелни права върху имота. Доколкото посоченото в обстоятелствената част на молбата за отмяна не покрива никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК и чл. 304 ГПК и предвид приетото в т. 10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата молба да отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Разноски в полза на ответницата по молбата за отмяна не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,