Определение № 9808 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 9517 от 18.06.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от „Ая Дистрибюшън“ ЕООД, с ЕИК: 20074962810, с адрес [населено място], Община Столична, Област София, [улица], представлявано от управителя К. К. С., чрез процесуалния му представител – адв. С. Гладкова, за изменение на Решение № 7308 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2771/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки аргументи в подкрепа на твърденията си - моли ВАС да присъди на дружеството разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени в първоинстанционното производство. Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), не взема становище по молбата. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение, взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 2771/2024 г. по описа на ВАС е приключило с Решение № 7308 от 13.06.2024 г., с което е отменено Решение № 6624 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3785/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), и вместо него - е постановена отмяна на Ревизионен акт (РА) № Р–22221422001908–091–001/03.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 89/20.01.2023 г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, в която за данъчни периоди от 01.11.2021 г. до 28.02.2022 г. на „Ая Дистрибюшън“ ЕООД са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 57 853,63 лева - главница и 8 451,22 лева - лихви за забава. В мотивите на съдебния акт се съдържа произнасяне по направеното от касационния жалбоподател искане за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационната инстанция. В тази връзка - за да присъди разноски на „Ая Дистрибюшън“ ЕООД в размер на 6130,44 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида и количеството на извършената работа, материалния интерес по делото, а също и фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение на Решение № 7308 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2771/2024 г. по описа на ВАС, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Видно е, че в хода на делото пред касационната инстанция, в т. ч. – в касационната жалба, в протокола от последното съдебно заседание, а също и в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, намиращ се на л. 37, не е формулирано изрично искане от страна на „Ая Дистрибюшън“ ЕООД за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство. Впрочем, в откритото съдебно заседание на 21.05,2024 г. процесуалният представител на „Ая Дистрибюшън“ ЕООД конкретизира искането си за разноски, като претендира присъждането им съобразно представения списък, в който, обаче, са посочени единствено заплатените такива пред касационната инстанция. Направено искане за присъждане на разноски за първа инстанция се съдържа едва в молбата с вх. № 9517 от 18.06.2024 г. по описа на ВАС по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, депозирана след постановяване на съдебното решение пред касационната инстанция. В тази връзка и доколкото разноските, направени пред първата инстанция, не са своевременно поискани до приключване на последното по делото заседание пред касационната инстанция и не са включени в представения пред ВАС списък по чл. 80 от ГПК, искането за допълване на решението, в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,