Определение № 2803 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6854 от 14.06.2023 г., подадена от В. Д. М. от [населено място] против определение № 1495 от 06.06.2023 г. по гр. дело № 4022/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 73 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 678/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и частната жалбоподателка е осъдена да заплати на М. А. С. сумата от 1 000 лв., разноски по делото. В частната жалба се развити съображения, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо. Изложени са съображения, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Ответникът по частната жалба М. А. С. е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и данните по делото, намира следното: Подадената от В. Д. М. частна жалба е процесуално недопустима. С обжалваното определение № 1495 от 06.06.2023 г. по гр. дело № 4022/2022 г. ВКС, състав на ІІ г.о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 73 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 678/2021 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като изрично е указано, че определението е окончателно. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Тази категория определения не попада в нито една от двете групи по чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. За определението по чл. 288 ГПК законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните, т.е. това определение не е правораздавателен акт. При не допускане до касация, първоинстанционното решение влиза в сила, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК, но определението по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С такава сила между страните се ползва въззивния съдебен акт, който не е допуснат до касационен контрол. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Предвид изложеното, поради това, че частната жалба е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, тя е недопустима и съгласно чл. 286 във вр. с с чл. 275, ал.2 ГПК следва да се остави без разглеждане, като образуваното производство по частната жалба следва да се прекрати.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение