Определение № 390 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Р. И. като пълномощник на К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б., с която се иска присъждане на направените от молителите разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 509 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 3438/2015 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 903 от 25.02.2015 г. по в.гр.д. № 569/2014 г. на Благоевградския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от Н. К. В., К. Н. В. и Д. Н. В.. С това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответниците в касационното производство К. Б., К. Б. и М. Б., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 28.05.2015 г., видно от който за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото пред ВКС молителите са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на К. Ф. Б., К. Ф. Б. и М. Д. Б. следва да бъде присъдена сумата 600 лв., представляваща направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото пред ВКС. Водим от гореизложеното съдът