Решение № 4897 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1211/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 980/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която по жалба на „Дрес бокс" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000220003097-091- 001 от 05.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 12/28.01.2022 г. на директора на ДОДОП – Бургас, в частта, с която са установени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 23 515,98 лв. и лихви в размер на 5 417,49 лв. и посоченият РА е изменен, като установените задължения за ДДС за периода м. декември 2018 г. в размер 173,17 лв. и лихви в размер на 49,36 лв. са установени на ДДС за внасяне в размер на 141,67 лв. и лихва в размер на 26,01 лв. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречието с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени му с Решение № 7146/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 256/2024 г. по описа на ВАС, като не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства. В подробно изложение, като неправилни и необосновани се оспорват изводите на съда, както по отношение на установените задължения в резултат на непризнати сторно операции, така и в резултат на недекларирани доставки, осъществявани чрез „Еконт експрес" ООД. Съдът не е съобразил, че част от спорните задължения са установени въз основа на електронни изявления по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, които са съхранявани в електронен вид от куриерското дружество, като мотивите изложени в спорното решение са в противоречие с актуалната практика на ВАС по сходни казуси. Твърди се, че приходните органи са доказали наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, а дружеството не се е справило с доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът – „Дрес бокс" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 7146/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 256/2024 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 860 от 18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 255/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Според указанията на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото съдебният състав дължи както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон, така и отговор на всички възражения и спорове на страните. В случай на необходимост, съдът следва да допусне изслушване на експертиза, относно установяване на фактите за които са необходими специални знания. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил РА № Р-02000220003097-091- 001 от 05.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 12/28.01.2022 г. на директора на ДОДОП - Бургас, с който на „Дрес бокс" ЕООД за данъчните периоди от 01.12.2018г. до 20.02.2020г. са установени задължения за ДДС общо в размер на 23 689,15 лева и са начислени лихви за забава в общ размер на 5 466,85 лева. Основната дейност на „Дрес бокс" ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно с обувки и кожени изделия в магазин под наем в гр. Пловдив. „Дрес бокс" ЕООД е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация № 020422000628191/17.02.2020 г., считано от 21.02.2020 г. Във връзка с подаденото заявление за регистрация по ЗДДС е установено, че на 31.10.2018 г. дружеството е достигнало оборот за задължителна регистрация и е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС до 07.11.2018 г., а задълженото лице е подало заявлението на 04.02.2020 г. Прието е, че на основание чл. 102 ЗДДС за периода 22.11.2018 г. до 20.02.2020 г. за извършените облагаеми доставки, когато дружеството е следвало да бъде регистрирано, дължи данък върху добавената стойност. След анализ на отразените от дружеството продажби по електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/, органът по приходите е установил, че за периода 22.11.2018 г. - 20.02.2020 г. са сторнирани обороти в размер на 17 201.00 лева, като част от сторно операциите - за периода 22.11.2018 г. - 30.06.2019 г., в размер на 8 745.00 лв., не са извършени по реда на Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, поради което сторнираният оборот за 8 745.00 лева не е признат. Установено е също, че за периода 01.01.2019 г. - 20.02.2020 г. „Дрес бокс" ЕООД е извършвало търговска дейност - продажба на дрехи и обувки чрез електронен магазин във фейсбук. В тази връзка от „Еконт експрес" ООД са изискани документи, касаещи изплащането на суми и пощенски парични преводи, събрани при доставката на куриерски и пощенски пратки на „Дрес бокс". Предоставената от „Еконт експрес" ООД информация е анализирана и въз основа на нея е определен размера на получените от дружеството суми от наложени платежи и пощенски парични преводи по месеци и вид плащане /стр. 23 и 24 от РД/. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства за осчетоводени от ревизираното дружество приходи от продажби на стоки и реално получени такива, включително и от извършените продажби чрез електронен магазин и сумите, събрани от „Еконт експрес" ООД, органът по приходите е приел наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизираните периоди е определена при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Констатирано е, че за целия ревизиран период „Дрес бокс" ЕООД не е отчитало получените приходи чрез пощенски паричен превод от търговската си дейност чрез интернет. За получените приходи с „наложен платеж" за периода 01.10.2019 г. - 28.02.2020 г. фискалната бележка се е издавала от интернет търговеца при комплектоване на заявката и се е предавала на разносвача, който е следвало да я предаде на купувача при получаване на плащането. В обяснения „Дрес бокс" ЕООД сочи, че стоките са доставяни до купувачите чрез куриер „Еконт експрес" ЕООД, с „наложен платеж" и приложена касова бележка към пратката. За периода 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г. е прието, че дружеството е издавало и прилагало касови бележки към пратките чрез куриерската фирма „Еконт експрес" ООД и е декларирало получените приходи с „наложен платеж", предвид обстоятелството, че размерът на отчетените приходи с ЕКАФП са по - големи от размера на получените суми с наложен платеж. За периода 01.10.2019 г. - 28.02.2020 г. е констатирано, че декларираният облагаем оборот с ЕКАФП за целите месеци е по - малък от установения оборот за тези месеци, съгласно доказателствата за събрани суми с наложен платеж от „Еконт експрес" ЕООД, поради което е прието, че дружеството не е издавало фискална касова бележка за всяка пратка с наложен платеж и са налице неотчетени приходи от продажба на стоки. Недекларираните приходи по ЗДДС за периода 01.01.2019 г. - 28.02.2020 г., получени в резултат на извършваната търговска дейност чрез електронен магазин на дружеството, определени на база предоставената от „Еконт експрес" ООД информация, са посочени в табличен вид на л. 26 и 27 от РД. За извършените от дружеството облагаеми доставки за периода 01.12.2018 г. - 20.02.2020 г. е определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в размер на 23 689.15 лева и лихва в размер на 5 466.85 лева. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според съда, при особения ред за провеждане на ревизия по чл.122 ДОПК, органът по приходи е длъжен да докаже фактите, на които основава изводите си. В ревизионния доклад е посочено, че част от оборота в размер на 8 745.00 лева е сторниран на база протоколи за сторно, които не са описани и индивидуализирани. Приел е, че такива протоколи не са представени в хода на съдебното производство и вероятно изобщо не съществуват, поради което не може да се доказва сторно с твърдение за протокол, който не съществува по делото. В нарушение на чл. 37 и чл. 117 ДОПК, според съда, органът по приходи се е позовал на доказателства, които не са събрани и не съществуват в преписката, поради което направените въз основа на тях фактически констатации са недоказани и необосновани и не могат да бъдат кредитирани от съда. По отношение на задълженията, установени въз основа на получени данни и доказателства от „Еконт експрес" ЕООД, административният съд е приел, че по делото не е доказано как, кога, по какъв начин и от кого е изпратена информацията от куриерското дружество. Липсват доказателства, които легитимират съдържанието като електронно изявление с доказателствена сила. Съдът не е кредитирал като годни доказателства таблиците, справките и снимките, представени от третото лице „Еконт експрес" ЕООД, в т.ч. и като разпечатки на хартиен носител, като е приел, че релевантни за спора са не справките в табличен вид и снимките, представени от куриерското дружество, а първичните документи. Такива документи е следвало да бъдат събрани на хартиен носител в оригинал или в заверен препис, а не от отразяванията в системата на третото лице. Формиран е извод, че ревизионният акт е издаден при неправилна оценка на доказателствата, представени от „Еконт експрес" ЕООД, които органите по приходите са квалифицирали като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Представените материали от куриерското дружество, според съда, представляват таблици във формат EXCEL, съдържащи обобщени данни, генерирани от информационната система на Еконт; изображения /снимки/ на т. нар. „електронни изявления", създадени автоматично от същата система без автор /име и фамилия на лицето което ги е съставило, длъжност, подпис - ръчен или КЕП и времеви печат/. Тези таблици имат информативен характер и следва да бъдат ценени само в съвкупност с други, преки доказателства, каквито в случая липсват. Прието е също, че изображенията /снимките/ не представляват електронни документи по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, тъй като не са представени в оригиналния им електронен формат, не съдържат проверим квалифициран електронен подпис и не позволяват установяване на авторството им, към момента на създаване и целостта на съдържанието. Обстоятелството, че посочените материали са създадени автоматично от информационната система на „Еконт експрес" ЕООД, изключва възможността същите да бъдат квалифицирани като електронни изявления, което предполага наличие на субект на изразена воля, адресат и правно релевантно волеизявление. Автоматично генерираните системни отчети и визуализации не съдържат волеви елемент и не могат да обосноват какъвто и да е правен извод относно поведението на жалбоподателя. Използваните от органа по приходи EXCEL справки и снимки не удостоверяват валидността, авторството и съдържанието на изявленията. Екселските таблици доказват единствено, че са извършени плащания, но не доказват икономическата природа на тези плащания или действията на жалбоподателя. По тези съображения административният съд е приел, че електронните изявления не могат да послужат като годно доказателствено средство, още по - малко като единствено основание за издаване на РА. По отношение на установените задължения за ДДС за данъчен период м. декември 2018 г. в размер на 173.17 лева и лихва в размер на 49.36 лева, съдът е установил, че с протокол КД 73 № П-02000219185358-073-001 от 20.01.2020 г. за приключена проверка е констатирано, че дружеството е реализирало облагаем оборот по ЗДДС към 31.10.2018 г. в размер на 50 875.66 лева за периода от 01.11.2017 г. - 31.10.2018 г., формиран от търговия на дребно с обувки и дрехи. Заявлението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да бъде подадено в срок до 07.11.2018 г. вкл., а същото е подадено на 04.02.2020 г. в ТД НАП Пловдив. За периода от изтичане на срока, в който е следвало бъде издаден актът за регистрация - 22.11.2018 г. до 20.02.2020 г., ревизираното лице има реализиран оборот в размер на 57 172.01 лева, в т.ч. за м. декември 2019 г. в размер на 1 039.00 лева, общо сторниран оборот 189.00 лева и отчетен дневен оборот 850.00 лева. При проследяване на отчетения от дружеството оборот се установява, че основанията за регистрация по ЗДДС са отпаднали през м. януари 2019 г., така, както е констатирано в протокол № П - 16001619040239 - 073 - 001/27.09.2019 г. на ТД НАП Пловдив. Тъй като по отношение на сторнирания оборот, органът по приходи се е позовал на доказателства, които не са събрани и не съществуват в преписката и не са кредитирани от съда, дължимият ДДС за м. декември 2019 г. следва да бъде в размер на 141.67 лева при съобразяване с извършеното сторно от страна на жалбоподателя. По тези съображения, съдът е постановил изменение на ревизионния акт до дължим ДДС в размер на 141.67 лева и лихва в размер на 26.01 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с Решение № 7146/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 256/2024 г. по описа на ВАС, като не е обсъдил подробно приетите по делото доказателства и доказателствени средства, съответно не е формирал конкретни фактически установявания въз основа на тях. Ограничил се е до отричане на доказателствената сила на приложените от третото лице - „Еконт експрес" ЕООД, доказателства, с оглед неустановяване на начина на представянето им и присъединяването им към доказателствения материал в хода на ревизията, без да обсъди съдържанието им. На следващо място, позовавайки се на липсата на доказателства за извършени счетоводни операции /сторно/, е формирал извод за правомерното им осъществяване от ревизираното дружество, без анализ на приложимите материални норми и констатациите на приходните органи. Независимо от допуснатите съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, съобразно чл. 227, ал. 1 АПК настоящият съд приема следното по същество на спора: При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В разглеждания случай данъчната основа е определена по специалния ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК, тъй като въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства за осчетоводени от ревизираното дружество приходи от продажба на стоки и реално получените от него приходи, включително и от извършените продажби чрез електронен магазин, сумите от които са събрани от „Еконт експрес“ ООД, приходните органи са обосновали извод, че са налице данни за укрити приходи, както и че воденото от задълженото лице счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци, т.е. налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Установено е от ревизиращите органи, че за периода от 22.11.2018 г. до 20.02.2020 г. са сторнирани обороти в размер на 17 201,00 лв., като част от сторно операциите - за периода от 22.11.2018 г. до 30.06.2019 г., в размер на 8 745,00 лв., не отговарят на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18). Съгласно чл. 31, ал. 1 Наредба № Н-18, сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Реквизитите, които следва да съдържа сторно документът са регламентирани с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от наредбата: най-малко посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“. Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. В случай че сторно документът отразява операция по фискален бон за продажба, съдържащ уникален номер на продажбата, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторното. Въз основа на представените в хода на ревизионното производство от ревизираното дружество хронология на счетоводна сметка 501 Каса и счетоводна сметка 702 Приходи, приходните органи са установили, че за посочения период от дружеството са поети множество сторнировъчни операции в общ размер на 17 201,00 лв., като в сметка 501 Каса като основание е посочено „съгласно протокол“, а по сметка 702 Приходи основанието е съгласно „сторно касови бележки“. Констатирано е, че в представените дневни и месечни отчети липсва нулиране на обороти във фискалната памет, съгласно изискванията на чл. 31 и чл. 39 Наредба № Н-18. За сумата в размер на 8 745,00 лв. не са издадени и сторно касови бележки от кочан, съдържащи предвидените по чл. 26 от Наредба № Н-18/2006 г. реквизити. Тези констатации на ревизиращите органи не са опровергани от ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, като в хода на ревизията не са представени изискуемите съгласно чл. 31 Наредба № Н-18 сторно документи. Изводът за липса на документална обоснованост на сторно операциите за посочената сума не е опроверган и с представените при първото разглеждане на делото от административния съд писмени доказателства – касови бележки и фискални бонове, тъй като същите не съдържат реквизитите, предвидени в чл. 31, ал. 2 Наредба № Н-18, а приложените фискални бонове са нечетливи, както основателно се изтъква в касационната жалба. От дружеството не са ангажирани и доказателства за изпълнение на задължението по чл. 40, ал. 1 от Наредба № Н-18, както и за причината за използването на ръчни касови бележки. Неправилни и необосновани са мотивите на съда, свързани с липсата на протоколи за сторно операции, каквито ревизиращите твърдели, че са налице. В РД и РА липсват констатации на приходните органи за наличие на протоколи за сторно. Напротив, установено е въз основа на представените от ревизираното дружество хронология на счетоводна сметка 501 Каса и счетоводна сметка 702 Приходи, че за поетите множество сторнировъчни операции в сметка 501 Каса като основание е посочено „съгласно протокол“, а по сметка 702 Приходи основанието е съгласно „сторно касови бележки“. С оглед липсата на изискуемите сторно документи, с РА правилно не са признати извършените сторно операции за сума в общ размер на 8 745.00 лв., която е включена в данъчната основа за облагане с ДДС. Не се споделят от настоящата инстанция изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА, в частта на установените задължения за ДДС в резултат на извършени доставки чрез „Еконт експрес“ ООД. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, обосновано приходните органи са приели за доказано наличието на неосчетоводени и недекларирани приходи за ревизираните периоди от продажба на стоки чрез куриерски пратки. Извършването на недекларирани доставки от ревизираното дружество е установено въз основа на информацията и документите, представени от третото за производството лице – "Еконт Експрес" ООД. От куриерското дружество при ревизията са представени справки в табличен вид, електронни изявления, подробна информация относно номера на пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Електронните изявления са представени по делото и на хартиен носител, а приетата по делото, без оспорване от страните, съдебно-почеркова експертиза е установила, че от изследваните 73 бр. изявления, единствено 3 бр. не са подписани от представителя на „Дрес бокс" ЕООД – Н. Ж. М.. Същевременно, от представените от "Еконт Експрес" ООД по делото информация и документи, относими към всяко електронно изявление – товарителници и данни за получени парични преводи и наложени платежи, по несъмнен начин се установява, че с посочените изявления е потвърдено получаването на суми от името дружеството в резултат на осъществени от него доставки. Неправилни са изводите на съда относно начина на представяне на информацията и документите от куриерското дружество, вида им и доказателствената им стойност. Съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4. В случая куриерското дружество се явява доставчик на пощенски услуги. Според "Общи условия за услугите на Еконт", дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител – т. 10. 2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на Еконт Експрес и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от третото лице доказателства по делото следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получени суми по наложени платежи. (В същия смисъл решения на ВАС по по адм. д. № 1358/2026 г., адм. д. № 7/2026 г., адм. д. № 7196/2025 г., адм. д. № 7154/2025 г., адм. д. № 7303/2025 г. и др.). В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент № 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и има стойността на саморъчен подпис. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата от "Еконт Експрес" ООД съдържат достатъчно данни за осъществените от „Дрес бокс" ЕООД продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, съвпадащи с посочения от ревизиращите органи размер. Както основателно се сочи от касатора, по делото е установено по категоричен начин, че информацията и електронните документи са представени в хода на ревизията от "Еконт Експрес" ООД и съпроводителните писма са подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от конкретно посочен служител на дружеството. Също така, обратно на приетото от административния съд, сумите, получени от представители на „Дрес бокс“ ЕООД през ревизираните периоди, са установени въз основа на електронни изявления, които са съхранявани в електронен вид от куриера и са представени по делото на хартиен носител. Изводите на приходните органи за реализирани приходи от извършени продажби чрез куриерското дружество не са обосновани нито въз основа на информацията в табличен вид, нито въз основа на снимки, представени от "Еконт Експрес" ООД. Гореизложеното сочи, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, с оглед което правилно задълженията на дружеството за данъци са установени по реда на чл. 122 ДОПК. Съответен на материалния закон е изводът, че извършените от „Дрес бокс“ ЕООД доставки на стоки са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС са установени задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.12.2019 г. до датата на регистрация по ЗДДС — 20.02.2020 г. по формулата, посочена в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 4 575,55 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции. За настоящото касационно производство в полза на НАП се следват разноски в общ размер на 220,83 евро, представляващи платена държавна такса /118,57 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /102,26 евро/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,