Решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г.

Решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 1660/06.02.2013 г., подадена от адв. С. К. - Н. - процесуален представителна ищеца С. М. Д. от [населено място], [община], област П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], О. ц. 1, ет. 2, офис 11, против въззивно решение № 44/06.02.2013 г. по гр. д. № 26/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г. к., втори въззивен граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение № 980/28.11.2012 г. по гр. д. № 3111/2012 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ХVI граждански състав, с което са уважени предявените от С. М. Д. от [населено място], [община], област П., против Р. д. по г. - П., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ и чл. 70, ал. 5 КТ, и исковете са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като длъжността "главен специалист - горски инспектор" е съвършено нова длъжност, със съвършено нови по значение, характер и естество на трудови функции, които са единствено контролни и които нямат нищо общо с функциите по охрана и опазване на горските територии, изпълнявани от горския стражар, поради което не е съществувала пречка по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ, страните по съществуващо трудово правоотношение да сключат допълнително споразумение за новата длъжност, и поради което работодателят правилно приложил разпоредбата на чл. 71 КТ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси "Налице ли и съществено изменение на трудовата функция на длъжността "горски стражар" по чл. 34 ЗГ(отм.) и "Главен специалист - горски инспектор" по чл. 198 ЗГ; Премахването на част от функциите/охранителните/ от длъжността "горски стражар" и запазването на останалите функции/контролни/ и длъжността "главен специалист - горски инспектор" водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ?", които по естеството си свеждат до отговор на обобщения въпрос относно приложимостта на разпоредбите на чл. 70 и 71 КТ при изменение на трудовото правоотношение от длъжността "горски стражар" по чл. 34 ЗГ (отм.) в "главен специалист-горски инспектор" по чл. 198 ЗГ. Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение не трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна. Съгласно чл. 32 ЗГ (отм.) горските стражари са служители на регионалните дирекции по горите. Трудовата функция на горския стражар е уредена детайлно в чл. 34 от същия закон и включва освен задължения по охрана на горите и защитените територии, също и контролни функции като: проверка на всички документи за сеч, паша, лов и риболов и за другите ползвания от горите /чл. 34, ал. 1, т. 3/; право да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти, за проверка на техния произход /т. 6/; да съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на ЗАНН /т. 9/; да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т. 10/; принудително отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /т. 3/; имат правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР/; упражняват контрол върху работата на горските надзиратели и служителите на Д. и Д. /т. 15/. От друга страна, трудовите задължения на горския инспектор са уредени в чл. 197 и чл. 200 ЗГ и включват аналогични за изброените по-горе задължения - право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход /чл. 197, т. 3/; да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване /т. 4/; имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнение на контролните им функции /т. 2/; съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон /т. 3/; отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР /чл. 200, ал. 1, т. 1/; имат правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР относно използване на физическа сила и помощни средства /чл. 200, ал. 1, т. 2/. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се оспорват изводите на окръжния съд за съществено различие в трудовите функции за двете длъжности. Ответникът касация Р. д. по г. - П., е депозирал отговор по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е неправилно. В противоречие с материалния закон и необосновано окръжният съд е стигнал до решаващия извод за съществено различие в трудовите функции на двете длъжности, което е определящо за прилагането на чл. 70 КТ. От представените по делото длъжностни характеристики длъжността "горски стражар" включва детайлно изброени в 30 точки трудови задължения, включващи и контролните функции, посочени в 12-те точки на длъжностната характеристика на "главен специалист - горски инспектор". Изброените по-горе трудови задължения на длъжностите"горски стражар" по чл. 34 ЗГ (отм.) и "главен специалист-горски инспектор" по чл. 198 ЗГ, /част от които са и напълно идентично формулирани/ и липсата на други съществени нови трудови задължения на длъжността "горски инспектор", навеждат на извода, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ при преназначаването на ищеца след извършените структурни промени в сектора, е включен срок за изпитване. Поради това и на основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 КТ клаузата за срок за изпитване в допълнителните споразумения № 26/03.01.2012 г. е недействителна, а прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконосъобразно. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и предявените от С. М. Д. обективно съединени искове по чл. 74 КТ и по чл. 344, ал. 1-3 КТ следва да се уважат. С оглед изхода от спора ответникът по исковата молба следва да заплати на ищеца - касационнен жалбоподател, деловодни разноски за трите инстанции в размер на 570 лева, а по сметката на Върховния касационен съд - държавна такса в размер на 326 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.