Определение № 9764 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Я. Д., чрез адв. Г. Иванов като процесуален представител, против определение № 15808 от 24.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4497/2026г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че в случая е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на административен орган, формиран по подаден сигнал на собственик на обект в сграда-етажна собственост, засегнат от нарушения на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и съдът е следвало да се произнесе по същество по предявената жалба или при неяснота на същата – да даде указания за уточняването й. Ответникът – кметът на Столична община - район „Възраждане“, чрез пълномощника си З. Халимова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е прекратил производството по делото, образувано по жалбата на К. Я. Д. против мълчалив отказ на кмета на Столична община - район „Възраждане“ по сигнал на жалбоподателя с рег. № РВЕ26-ГР94-415/24.02.2026 г. като собственик на самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост с твърдения за нарушения на лицата К. П. и С. П. във връзка с управлението на етажната собственост, изразяващи се в незаконно упражняване на функции на управител и неправомерно управление на общи части на сградата и допуснато застрояване. За да постанови този резултат, съдът приема, че непроизнасянето на органа по искането на жалбоподателя не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и предявената жалба е недопустима поради липса на предмет на основанието по чл.159, т.1 АПК. Обосновава извод, че за кмета не е възникнало произтичащо от нормативен акт, задължение да се произнесе по сигнала на оспорващия, тъй като защитата срещу незаконосъобразни актове на органите на етажната собственост се осъществява пред гражданските съдилища и не са налице хипотезите по глава трета /чл.47г и сл./, чл.49 и чл.54а от ЗУЕС на административни правоотношения, подведомствени на административните съдилища. Допълнително, във връзка със сигнала за застрояване на общи части на сградата - етажна собственост, съдът сочи, че органът няма задължение за произнасяне, тъй като производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи се провежда служебно. Като отрицателна предпоставка за допустимост на предявената жалбата, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, се приема и липсата на доказан от жалбоподателя правен интерес. Определението е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд за недопустимост на предявената жалба поради отсъствие на предмет в хипотезата на чл.159, т.1 АПК – отсъствие на формиран мълчалив отказ на кмета на СО - район „Възраждане“ по сигнала на оспорващия. В случая, видно от съдържанието на подадения сигнал /жалба/ на Д., искането до административния орган е за проверка и предприемане на мерки срещу нарушения на лицата К. П. и С. П. във връзка с управлението на етажната собственост, описани като незаконно упражняване на функции на управител и неправомерно управление на общи части на сградата и застрояване. Противно на твърденията в допълнението към жалбата, подаденият сигнал е ясен, както и предмета на оспорването, поради което няма необходимост от уточнения. При горните данни, правилно съдът е констатирал липса на годен предмет на обжалване, тъй като за да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, следва искането да е отправено до компетентен административен орган, който е длъжен по закон да се произнесе по него в нормативно определен срок. В случая, на така отправеното искане не съответства законово задължение за произнасяне, а не всяко непроизнасяне представлява мълчалив отказ, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. От преценката на подадения сигнал с оглед неговия предмет и искане, е безспорно, че не са налице хипотезите на административни правоотношения по глава трета /чл.47г и сл./, чл.49 и чл.54а от ЗУЕС, при които кмета на СО - район „Възраждане“ има нормативно определени правомощия. Неоснователно жалбоподателят претендира приложимост на производството по чл.54а ЗУЕС. Действително разпоредбата овластява кмета да издаде индивидуален административен акт, но в случая не се твърди и не се доказва наличие на предвидените за това предпоставки. От изложеното следват изводи за отсъствие на законово задължение за органа за произнасяне и непроизнасянето му не формира мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, както правилно е прието в оспореното определение. От друга страна, съобразявайки служебното начало в производствата по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, административният съд изключва възникването на задължение за проверка и предприемане на мерки от органа по сигнала на жалбоподателя в частта за незаконно застрояване в общите части на процесната сграда. При липсата на задължение за произнасяне не може да се формира мълчалив отказ, а след като такъв не е налице, то липсва и годен предмет за съдебно оспорване, което прави подадената жалба недопустима. Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,