Определение № 50390 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К. срещу разпореждане от 16.07.2021 г. по гр. д. № 57/2021 г. на Варненски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решение № 260085/24.06.2021 г. по същото дело разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Жалбоподателката претендира отмяна на горепосоченото разпореждане, като посочва, че решението въз основа, на което е издаден изпълнителния лист, е обжалвано в срок пред ВКС и не е влязло в сила. Твърди, че същото не представлява годно изпълнително основание, доколкото произнасянето на съда в частта за разноските има характер на определение и подлежи на принудително изпълнение, едва след влизане в сила на постановеното въззивно решение. Частната жалба е допустима, доколкото е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл. 407 ГПК/, постановен от апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С решение № 260085/24.06.2021 г. по гр. д. №57/2021 г. на Варненски апелативен съд жалбоподателката е осъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Т. Н. П. сумата от 2030 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. С молба с вх. № 262849/15.07.2021 г., последната е поискала на основание чл. 404, т. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 ГПК, да й бъде издаден изпълнителен лист за тази сума. С обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е приел така подадената молба за основателна и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Обжалваното разпореждане е неправилно. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение и не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК, тъй като не фигурира сред изброените. Следователно, вземането за присъдените с въззивното решение разноски не подлежи на изпълнение преди влизането му в сила. В настоящия случай решение № 260085/24.06.2021 г. по гр. д. №57/2021 г. на Варненски апелативен съд не е влязло в сила, тъй като срещу него има подадена редовна касационна жалба, по която е образувано гр. д. № 3936/2021 г. на ВКС. С оглед на това неправилно е прието, че невлязлото в сила решение в частта за разноските подлежи на принудително изпълнение, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.