Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2009 г.

Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. П. С. чрез пълномощник адв. Л. А. срещу решение № 35 от 7.07.09 г. по в. гр. дело № 79/09 г. на Бургаския апелативен съд. С него е отменено решение № 312 от 28.03.07 г. по гр. дело № 57/06 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Д. Д. против Ж. П. С. за сумата 4789 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди -повреди по автобус "Д." с рег. № 18-08 вследствие на ПТП на 26.10.91 г., както и за сумата 702 лв. мораторна лихва за периода от 26.10.91 г. до 30.07.04 г. и в тази част е постановено друго, с което е уважен искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата 4789 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -26.10.91 г. до 30.07.04 г. С определение № 317 от 18.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени, не към момента на настъпване на вредата, а към настоящия момент, съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон- неправилно приложение на чл. 45 и чл. 51 ЗЗД, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 ГПК-неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на възраженията му, в резултат на което решението е необосновано. Моли да бъде отменено и искът -отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Д. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Поставеният от касатора материалноправен въпрос е: допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени, не към момента на настъпване на вредата, а към настоящия момент, съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 18 от 28.01.97 г. по гр. дело № 3511/95 г. на ВКС, IV г. о. В него е прието, че размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане се определя по цени към момента на причиняване на вредите, а не към датата на съдебното решение. Настоящият състав на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Определяне размера на обезщетението за имуществени вреди става с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите, а не към момента на решаване на спора. При непозволено увреждане вещта е повредена или унищожена към момента на събитието. Законната лихва е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 18 от 28.01.97 г. по гр. дело № 3511/95 г. на ВКС, IV г. о. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Ж. С. да репарира нанесените материални щети на управлявания от ищеца Г. Д. автобус -негова собственост до размера на * ид. ч., настъпили в резултат на ПТП, станало на 26.10.91 г. на главен път[населено място], Р Т. - гр. М. Т., Р България. Извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца били установени от приключилото със споразумение наказателно производство, което има силата на влязла в сила присъда. Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил по чл. 130 от ГПК (отм.), на база стойностите на процесната вреда, предложени от двете тройни експертизи, като е съобразил инфлацията в периода от момента на увреждането до момента на постановяване на решението и извършената парична реформа с деноминация на лева. Решението е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приел, че обезщетението за щетата, причинена в резултат на претърпяното ПТП следва да се определи, като се съобрази инфлацията и последвалата деноминация на лева. Имуществените вреди се оценяват към момента на увреждането. Според първата тройна експертиза оценката на щетата към момента на ПТП възлиза на 103 155 неденоминирани лв, а според втората тройна експертиза общата щета към посочения момент възлиза на 76 488 неденоминирани лв. Безспорно е от фактическа страна, че със споразумение от 19.06.03 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 4349/91 г. на О. -Бургас Ж. С. се е признал за виновен за станалото на 21.10.91 г. пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на две лица, както и е нанесъл материални щети на управлявания от него автобус марка "Д.", собственост на Д. до размера на * ид. ч. Причинените имуществени вреди в размер на 120 000 неденоминирани лв/стойност на щетите по оценката на в. лица към 1991 г./са възстановени на Д. в хода на наказателното дело. При тези обстоятелства се налага извод, че претърпяните от ищеца имуществени вреди са репарирани в наказателното производство. В настоящото производство ищецът не е доказал по-голям размер на щетата към момента на увреждането, за да може да претендира разликата над възстановената му сума до действителната стойност. Ето защо искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По изложените съображения решението следва да се отмени в осъдителната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. В останалата част решението е влязло в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.