Определение № 9560 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д., срещу определение № 34375 от 04.09.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 5484/2026г. по описа на съда. В частната жалба се твърди нищожност на обжалваното определение и се иска от съда да го обяви за такова. Излагат се и доводи, които съдът подвежда като оплаквания по материалната незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното от частния жалбоподателя определение, състав на Административен съд-София град е върнал исковата молба на Д. и прекратил производството по същото дело в частта, с която Л. Д. е предявила искови претенции срещу Агенция за социално подпомагане за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и неимуществени вреди, причинени от Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554/19.08.2025 г. на директора на ДСП – Младост, както и е отхвърлил повторно искане на ищцата за предоставяне на безплатна правна помощ. За да стигне до извода за частична недопустимост на претенциите на Д., основани на твърдения за незаконосъобразност на Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554 от 19.08.2025 г. на директора на ДСП – Младост, съдът е съобразил, че те произтичат от индивидуален административен акт, който е бил оспорен по съдебен ред и с решение № 9426/10.03.2026 г. по адм. дело № 10631/2025 г. на АССГ, влязло в законна сила, жалбата е отхвърлена. Съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК и е формирал решаващият си извод за недопустимост на предявените от Д. искове, мотивирайки се с липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането им по същество. Повторното искане за предоставяне на безплатна правна помощ също е отхвърлил, тъй като с предходен съдебен акт - определение № 22023/02.06.2026 г., се е произнесъл като е отказал такава, а същото било влязло в в законна сила като необжалвано. Определението, предмет на касационна проверка е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелни са обективираните в частната жалба доводи за нищожност на съдебния акт. Те не са свързани с незаконност на съдебният състав, а с оплаквания, които съдът счита за относими не към искането за обявяване на нищожност на първоинстанционното определение, а към неговата материална незаконосъобразност. Законосъобразен е изводът на съда, че производството по първоинстанционното дело подлежи на прекратяване в тази му част, тъй като не е налице отмяна по административен или съдебен ред на индивидуалния административен акт, от който Д. претендира имуществената и неимуществената обезвреда. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна е условие за допустимост на иска по чл. 203 АПК. В случая, че процесният акт - Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554 от 19.08.2025 г. на директора на ДСП – Младост е обжалван по надлежния съдебен ред, но жалбата на Л. Д. е била отхвърлена. Правилно съдът е отхвърлил и повторното искане за предоставяне на правна помощ, след като по делото е налице предходно произнасяне с определение № 22023/02.06.2026 г., с което е оставено без уважение същото такова искане и това определение не е било оспорено от Д.. Предвиденото производство за достъп до системата за правна помощ по чл. 25, вр. чл. 23 ЗПП е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Веднъж посочените обстоятелства са преценени с влязлото в сила определение на съда, което не е било обжалвано от ищцата. С новото искане тя не сочи нови обстоятелства или промяна на досегашните, налагащи повторно разглеждане на молбата й за предоставяне на правна помощ. Ето защо определение № 34375 от 04.09.2026 г. на Административен съд – София град е в съответствие на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд